България днес

След(и по време на) 500 години турско робство българският народ е родил своите будители. След прехода се родиха мутрите и чалгата.
Днес сме зависими от хората, които финансират и участват в мръсните сделки на гореспоменатите индивиди, а именно политиците. Длъжни ли сме да търпим тези тесногръди червеи? Длъжни ли сме да тънем в мизерия, когато те си грабват държавните самолети и отиват на почивка?... Безработица, ниски доходи, скъп живот, оная с патериците ще се оплаква от краката си, а Станишев се изтъпани и вика "Срам и позор!". А той какво направи? Изобщо кой какво направи за тази държава и бъдещето й? Младите искаме промяна, показваме това с действията си, а същевременно пенсионери викат в лицето на студенти "Плащат ви, за да протестирате!". Искаме правителството да падне, а народът ни е разединен. Идилия!

Религия?!

Не е нужно да ходя в църква и да се кръстя. Не се успокоявам от свещи, икони. Не бих се успокоила от обикновен човек, който ми казва, че греховете ми се опростени. Не мога да намеря успокоение в книга, коята ми казва да си обърна и другата буза, за да ударят и нея. Не вярвам, че за да си в рая е нужно да прочетеш Библията. Не вярвам, че си добър човек, ако следваш канона. Хората са създадени, за д...а грешат и да се учат от грешките си, а не да бъдат перфектни. Недопустимо е да живееш като светец само заради надеждата, че ще отидеш на едно по-добро(уж) място. А какво живеене може да е това? В рамка? Пф, та това е съществуване. Животът никога няма да се повтори. Глупаво е да го пропиляваш от страх, че някой ще ти заяви величествено: "Не си заслужил това царство." Религията те слага в клетка, а вярата ти дава надежда. Измъква те тогава, когато си мислиш, че всичко е изгубено. Религията е машина за пари и преди свещениците да сочат с пръст обикновените хора, нека да признаят за извращенията в църквата.
Нападайте ме, да, слушам музика, която е оплюта от от въпросната институция. В интерес на истината не се интересувам от хора, които вярват повече в нещо, което е извън тях.
"Open mind for a different view. Forever trusting who we are and nothing else matters." - Metallica.

Моят Halloween

В нощта на Halloween бях в София и гледах маскираnи хора по улиците, които се разхождаха смеейки се (най-вероятно) без да знаят какво точно празнуват... и защо го празнуват.
     Нямах нито маска, нито грим или костюм за чуждия празник. Отидох на театър. Гледах „Лодка в гората”(по Николай Хайтов, режисьор Мариус Куркински) на сцената на Малък градски театър „Зад канала”. Празнувах в навечерието на Деня на народните будители. Протестирах като отделих средства за представление, което остави трайна следа в мен, а не за глупав костюм, който ще облека веднъж в живота си. Подкрепих част от сегашните ни будители – актьорите, в борбата им за оцеляване в държава, която не се грижи за болните, камо ли за тези, които жадуват за изкуство. И не, не осъждам никой, който е празнувал Halloween. Уважението ми се изпарява към тези, които не знаят или не се сещат за датата I-ви ноември. Тя не е просто денят, в който не си на даскало и си свободен да отидеш на кафе или на бар. Денят е почивен, защото не е по-маловажен от XXIV-ти май. Вместо да си губиш времето в поредните празни приказки, отвори някоя книга, прочети или направи нещо, с което да подчертаеш вниманието си към този светъл празник. Недей да бъдеш поредния фалшив патриот, който празнува чужд празник по неразбираем начин. В България също си имаме празници, те също са хубави, най-малкото защото са си наши. Празнувай като се гордееш, но нека гордостта ти бъде подплатена(не с пари, а с доказателства, че тези, които са ни измъкнали от калта все още живеят).
    Да, празнувам Деня на народните будители във времето на заспалия български дух.

    П.П. „Лодка в гората” е поредното прекрасно представление на моя любимец Мариус. Горещо го препоръчвам на всички. Гледайте го поне от чисто любопитство към невероятната актьорска игра на Александър Кадиев. Това момче не се шегува, когато става въпрос за изтръгване на роля от самия себе си.   

А сега накъде? (2)

Вече все по-често се питам какво се случва с най-ценните неща в живота. И изобщо - кои са те? Има ли ги или всичкото е: “Налей ми една ракия!”? Живея си така с мисълта, че все още съществуват някъде, но едва ли в своята чиста форма.
    Свобода. Можем ли да бъдем истински свободни? Днес всички сме зависими от нещо и най-вече от “цивилизацията” – телевизия, интернет, телефон. “Вързани” сме за материалността, защото днес всичко се купува – приятелства, живот. Затова всичко губи стойността си.
    Справедливост. Нормално ли е хора с висше образование да са клошари, а пластмасови, кухи “барбита” да са милиардери? Справедливо ли е да убият детето ти, да се готвиш за погребение, а убиецът да се разхожда на свобода?
    Чест. Една от най-гнусните постъпки на света е да лъжеш. Да, чрез лъжа някои успяват да втълпят на другите своите “хубави” качества, такива, каквито не притежават. Дааа, ето какво означава “чест”.
    Дълг. “Обещавам ти”, обещания, обещания, провалени обещания. Като кажем дълг и се сещаме за изтеглени заеми и какво дължим на банката. Какво се случи с чисто човешкия дълг?
    Състрадание – лесно е да си с някого за ядене и пиене, но готов ли си да бъдеш неотлъчно до приятеля си и да му кажеш с чиста съвест “До теб съм.”? А най-страшното е, че има хора, които плачат заедно с теб. Но в същото време се радват на страданието ти.
    Надежда. Съществуваме и си правим илюзии, че може животът ни да се подобри. Уви, всичко, което получаваме накрая са разбити надежди и разочарования.
    Любов. Някои от нас се влюбват, а други просто обичат. Не е лесно да намериш точния човек днес, при положение, че гледаш най-често разхождащи се свободно по улиците клонинги. Изобщо съществува ли любовта фина и неопетнена в това техническо време?
    Може би се питате защо спрях вниманието си точно върху тези ценности. Вдъхнови ме мисълта на Чърчил: “Всички велики неща на този свят са прости и могат да се изразят с по една дума – свобода, справедливост, чест, дълг, състрадание, надежда.”
    Любовта ли? Няма как да я пропусна. Създадена е , за да бъде вечна, защото тя не е предмет, а чувство. Нищо, че хобито на модерния човек е да се подиграва с чуждите емоции. 

12.09.2013г. – The birthday of an angel

И това лято си дойде, и това лято си отиде. Отново е есен. Да, септември е хубав месец, но е училищен. Отново се влиза в капана и отново се броят дните до следващото лято. И ако не са малките неща в ежедневието, този капан би бил не само клетка, а тъмница. 
Като казвам “малките неща” имам предвид редките разходки с приятели и разговорите по скайп. Сещате се, нали? В онези случаи, в които най-добрата ти приятелка е не на стотици, а на хиляди километри от теб, цяла година си пишете, не много често си говорите по скайп, заради часовата разлика и броите секундите до настъпването на лятната ваканция. Да, онези разговори, които ти подобряват настроението, в случай, че денят ти е бил скапан. Онези разговори, които продължават до 3 часа сутринта, пиеш студен чай, ядеш шоколад и казваш по едно виртуално “Наздраве!”. Мислиш си: “Сега половината от хората на Земята спят, защото утре са на работа или на училище, а ние просто си говорим и сме щастливи.” Радостта от това да преодоляваш тези километри и напук на заповедните изречения: “Лягай си, късно е! Чуваш ли ме какво ти казвам?!” стоиш с кървясали очи пред компютъра. Разказвате какво ви се е случило и си давате съвети.
Да знаеш, че имаш приятел, който е там, някъде, по широкия свят, но е искрен и никога не е пускал ръката ти. Плакал е с теб и се е радвал с теб. Изграждали сте заедно мечтите си и сте пътували с тях къде ли не.
Честит Рожден ден на тази невероятна приятелка, Adella! Остани си все същия genius(защото така си перфектна  ), следвай мечтите си, бори се за тях, все така лъчезарна и сериозна. Бъди себе си, да, знам, че това означава да си останеш лудичка и понякога да се лигавиш, но лудите сме на изчезване и трябва да се подкрепяме. You know that you can always count on me and I’ll always stay beside you.
Забавлявай се днес, защото това е твоят ден, ама се забалявай и от мое име.  
RAWR( това е на динозавърски  ), обичам те, I love you, Je t’aime, Ich liebe dich, Te amo, أنا أحبك , ես քեզ սիրում եմ !    

1 септември 2013г. – световен ден на мира?

През 1939год.(точно преди 74 години) на днешния ден думите на прадядо ми са били: “Трагедията на света започва.” Хиляди невинни хора са загубили живота си само заради псевдо идеите на един зъл гений. И винаги е било така. Хората, които имат власт се интересуват само от действията си, но не и от последствията. Явно това да притежаваш нещо и то мащабно те изкривява.
    Днес на тази дата празнуваме световния ден на мира. Да, нека празнуваме, но що за празник на мира е това, при положение, че в навечерието му Барак Обама обявява, че ще предприеме военни действия срещу Сирия? Трябва да призная, че не разбирам от политика и не се меся, но разбирам от хуманност и далеч не съм сигурна дали светът ще може да понесе още една трaгедия. Имайки предвид и модерните технологии тази трагедия може би ще бъде наситена с повече кръв и смърт. Трагедия, за която дори и нейните “писатели” ще съжаляват.
    Първите есенни листа падат свободно и безгрижно на земята, и биват стъпквани безмислостно от нас. Превръщаме ги в прах без дори да се замисляме. Да, това е техният край. Мисля си: “Ами ако те са олицетворение на бъдещите жертви?”...

Рокът – дългоочакваният изгрев след непрогледна нощ, изпълнена със страх и отчаяние

Някога чувствали ли сте се самотни, изоставени, изгубени? Имало ли е момент в живота Ви, в който не сте знаели по кой път да поемете? Усещали ли сте как някаква частица от личния Ви компас се е счупила и малката машина Ви гледа безучастно, защото не подлежи на поправка? Хиляди хора по света са изпадали в такава ситуация, а изходът за много от тях е бил фатален. Наркотици, алкохол, смърт – душевна, а после и физическа.
    А защо пиша всичко това? Нима изходите във всички случаи са гореспоменатите? Далеч не.
    Музика! Който и да чете това в момента се сеща за своята любима музика, но ще спра вниманието на жанр, който в България или е силно обичан, или е силно мразен – рок! Голяма част от обществото мисли рокаджиите за хора, които само създават проблеми, държат се грубо и т.н. Задайте си въпроса дали всички простаци в нашата родина слушат рок или жанр, който е коренно противоположен...
    Гледали ли сте клипове, в които млади хора прегръщат изпълнители от любимата си рок група? Ако не сте, то време е да го направите. Тези същите хора казват как музиката ги е спасила. Как им е “подала ръка” в момент, в който те са се намирали насред руините на миналото и безизходицата на настоящето.
    Бъди себе си, не изневерявай на истината, на първо място повярвай във възможностите си и винаги следвай мечтите си, не се отказвай от тях. На това сме научени децата на рока, защото времето не се връща назад, и ако нямаш смелостта да изживееш живота, който искаш – то значи ти просто съществуваш, правиш това, което всеки може. Ако чувстваш в сърцето си, че се противопоставяш на това, което масата харесва, ако се осмелиш да признаеш грешката си – не, това не е престъпление. Просто хората вече не сме хора, а коне... с капаци. Осъждаме всеки, който не е сългасен с нас. Днес в България винаги ще има някой, който да те гледа накриво, защото слушаш рок. Това не означава да престанеш да правиш това, което ти доставя удоволствие, това, което те прави свободен.
    Хора, които са паднали и са се изправили, благодарение на тази музика – това е доказателството, че рокът не е белег за упадъчност, а точно обратното – котва, спуснала се до теб в момент, в който си на дъното на океана, а акулите се приближават със скоростта на светлината към отчаяното ти и обезверено същество.
    Да си в рока – това е спасение и революция!

П.П. Моля не ни осъждайте. Глупаво е.

 http://www.youtube.com/watch?v=GC63HGcsfEg