Прегледът на Сони за 2013

Трябва, не искам да започна с “Благодаря ти, 2013-та, за това, че беше толкова прекрасна!”
    Обичах, страдах, научих, забавлявах се, намерих нови приятели, бях щастлива, вярвах!
    Обичаме, смеем се, плачем, щастливи сме, тъжни сме, днес сме горе, но утре можем да бъдем долу, живеем.
    Благодарни сме, ядосваме се, самотни сме, безстрашни сме, ние сме любящи, ние сме рокери, актьори, мечтатели, ние чувстваме.
    Обичаме – любовта не е само пеперуди в корема. Може да боли, но може и да те накара да забравиш предишната си болка.
    Учим се, но най-добрите уроци не се съдържат в тежките учебници, те не са плод на ученето по математика, физика или химия. Всички ние знаем това, но продължаваме да учим същите досадни неща. Най-добрите уроци идват от живота, от нашите действия, от чувствата ни.
    Забавлявах се и разбрах, че всичко се случва тук и сега. Не трябва да се притесняваш за бъдещето, а ако правиш нещо, което е лишено от смисъл и ти пропилява ценното време в очите на майка ти, но те прави щастлив, значи не правиш нищо нередно.
    Намерих нови приятели, докато мои познати започнаха да работят в компаниите на бащите си, вманиачени в желанието си да забогатяват. Ще ви кажа нещо – парите не могат да купят любовта на хората.
    Мечтите могат да се сбъдват!
    Исках да посетя Германия и го направих! Бях в една от най-прекрасните държави в света, срещнах нови хора и се запознах с културата им.
    Мечтаех да отида на стадион, да размахвам ръцете си във въздуха и да полудявам докато слушам, и гледам някои от любимите ми групи, развихрящи се на сцена. Винаги ще пазя в съзнанието си датата 26.07.2013год.
    Очакваме от 2014 нещо специално, имаме амбиции и нови върхове за покоряване, но преди да изследваме новите аспекти на живота, трябва да си вземем билет за вътрешната ни вселена, мисля, че това е най-интересното и важно пътешествие.
    Вярвам в мечтателите, защото те са единствените, които имат позитивната енергия да променят всичко към по-добро.
    Така че си сложете слънчевите очила и излезте навън, поемете си дълбоко въздух и се усмихнете, Слънцето свети за всички ни. Бъдете силни и спокойни, 2014 тепърва предстои със своите подаръци.  

Кога хората се променят?

Преди известно време ми се скараха за това, че не съм положително настроена. Помолих да ми се даде тема, а тя е „Кога хората се променят?”. Не съм обещавала да мисля положително, но и да съм – било е лъжа. Съжалявам. :D

    Новите интереси водят до откриването на нови светове. Няма как да остана безпристрастна, не мога да не кажа, че изкуството променя най-драстично. Представлявайки огледало на света, то ни помага да откриваме собствени си грешки по един деликатен и директен начин. От друга страна разбираме за отрицателното, което се състои у нас несъзнателно и го променяме също по несъзнателен начин. Изкуството ни представя живота от друг ъгъл, слага ни очилата на съществуващото невъзможно, отвежда ни в непознати(а доста често и в нереални) светове, променя мирогледа ни.  Променя ни като личности и ни усъвършенства в цялостното ни несъвършенство.
    Променяме се, когато „срещнем” различните житейски ценности, като (например) вярата. Вярата в нещо ни крепи и провокира стремежа ни към постигане на целта. А до всяка цел трябва да се измине път, осеян с различни премеждия и, най-вече, уроци. Всяка стъпка оставя следа у нас, следите бавно се превръщат в белези, а един белег носи със себе си хиляди спомени. Научили урока се стремим да го използваме и колкото повече знаем, толкова повече се отдалечаваме от незнанието, което е заложено в човешката природа. Знанието е промяна.
    Моля, всички на колене пред Нейно Величество – Любовта!
    Няма начин да си останеш чукундур(ако си такъв по рождение), когато срещнеш човек, който преобръща целия ти свят  с главата надолу и се вихри като ураган в малкото ти затворено съществуване(да, то е такова, защото прекрасните страни на живота са жестоко убивани от ежедневието). Излизаш от клалъфката си и разбираш, че си готов за нещо ново, нещо различно. Израстваш в духовен план и някак си светът ти се струва различен, по-хубав.
    Променяме се всеки ден, но не го осъзнаваме. Грешката ни е там, че „дебнем” грандиозното събитие с надеждата, че то ще ни „измъкне” от стереотипа. Големи събития се случват всеки ден, но искаме повече помпозност, за да ги забележим. Вътрешното се страхуваме от промяната, но същевременно я желаем силно, защото знаем, че няма нищо по-страшно от смъртта(в случая душевна, която е още по-злокобна). А какъв е първородният инстинкт? Самосъхранение.
    Променяйте се, това е прекрасно. Метаморфоризирайте се, бъдете по-добри, по-силни, по-честни, по-разумни, по-обичащи, по-свободни хора, но разпознавайте границата между това да бъдеш нов човек и друг човек.

За последен път

Последният ми училищен коледен концерт беше днес. Не знам как точно се чувствам - щастлива от това, че мина много добре или изпълнена с носталгия. Може би и двете. 
Днес сякаш част от мен си отиде, защото знам, че повече никога няма да съм зад кулисите във Военния клуб чакайки реда си всеки последен петък точно преди зимната ваканция. Знам, че не мога да върна времето назад, но ако имах тази възможност бих го направила хиляди пъти. Може би не притежаваме тази способност, защото хубавите моменти трябва да са отрязъци от времето, капсуловани в паметта.
Никога няма да забравя първия коледен концерт, в който участвах. Бях малко зайче(8-ми клас) и бях изпълнена с вълнение и любопитство. Намерих нови приятели, а публиката беше радостна. И това се повтаряше няколко години подред.
И ето ме сега - 12 клас, подготвяща се за изпити и живота като цяло, а сякаш отново съм онова малко момиче в подготвителен клас. Днес сърцето ми биеше лудо точно преди да изляза на сцената. Не се притеснявах, казах си:"Това е - последен път!". Бях изпълнена с онова прекрасно усещане, за което знаят само хората, които са излизали на сцена и които са изпитвали удоволствие от това.
Думите, които казах след изпълнението си не бяха предварително подготвени. Дойдоха на мига и не бяха продукт на мисълта, а на емоциите. Искрено завиждам на по-малките ученици и особено на онези, които са участници в училищните концерти. Единственото, което мога да ви кажа е - радвайте се на моментите!
Много благодаря на госпожа Rosi Hubenova за идеите, организацията и реализацията на празниците. За търпението и загрижеността. За това как ни посрещаше в дома си и отделяше от личното си време, за да работи с нас. Благодаря Ви, Госпожо. Бъдете винаги изпълнена с тази положителна енергия и я предавайте на всички около Вас! 
Благодаря на всички учители за разбирателството и подкрепата!
Благодаря на всички приятели, които намерих и на всички прекрасни хора, с които се запознах.
Благодаря и на прекрасните момичета Ina Ivanova и Alex Stoeva, без които нямаше да можем да се справим зад кулисите!
Благодаря ви!  

Деградация....

Казвала съм го преди, казвам го и сега. Преди и по време на 500год. турско робство българският народ роди своите будители. Онези, които днес са между страниците на учебниците. Някои от тях са облагодетелствани да имат футболни отбори на свое име, иначе за всички съдбата е една и съща - сещаме се за тях, защото някоя си учителка влиза в час и започва да си "пее" урока.
След прехода българският народ роди мутрите и чалгарите. Изморих си от воденето на война, в която противниците ми са почти безмозъчни(защото мозъците им са промити от въпросната "поезия"), което директно ги превръща в недостойни(не се обиждайте). Изморих се да започвам поредната битка с въпроса:"Какво толкова намираш в това НЕЩО(защото това не е музика, а нещо)?!" и се изморих да се боря съвсем сама. В такива моменти завиждам на Дон Кихот, той поне е имал Санчо Панса. Плаче ми се, а може ли самотен рицар в черни доспехи да плаче? Да, може, не защото тези псевдотворци обиждат него, а защото обиждат хората, на които той се възхищава. Този същия индивид, който носи гръмкото име Азис, беше казал:"Теди Москов изкъпи се." Азисчооо, Азисчооо, погледни се на каква мазна баничка си заприличал и после започни да раздаваш правосъдие и съвети. Погледни от какви си заобиколен и после коментирай истинските културни среди. Или искаш да кажеш, че тези, които си нямат парфюм, който да носи тяхното име не са чистоплътни? Не всички имаме твоите мангизи. Докато ти пееш за Сен Тропе, хората си изкарват прехраната като четат денонощно автори, за които ти изобщо не си чувал. И не само това - те играят, те поставят!
Все ми е едно кой ми се присмива в лицето(или зад гърба) или кой какво си мисли за мен - дали съм задръстена, или - не. Поне се научете да бъдете достойни противници. О, извинете, забравих, че със силикона човек не може да прогресира. Е, може, разбира се, ама що за прогрес е това да си харесван от почти цяла България и да имаш обожатели, които ти хвърлят салфетки, докато ти се раздаваш за тях? Ето, зубърското в мен отново проговори, а, може би, никога не е млъквало.
Скрийте се в долните си чалготеки, пълни с мерзости и извращения.
Наздраве! Върви, народе, възродени!

Стига с тая чалга, деградирахме! 

България днес

След(и по време на) 500 години турско робство българският народ е родил своите будители. След прехода се родиха мутрите и чалгата.
Днес сме зависими от хората, които финансират и участват в мръсните сделки на гореспоменатите индивиди, а именно политиците. Длъжни ли сме да търпим тези тесногръди червеи? Длъжни ли сме да тънем в мизерия, когато те си грабват държавните самолети и отиват на почивка?... Безработица, ниски доходи, скъп живот, оная с патериците ще се оплаква от краката си, а Станишев се изтъпани и вика "Срам и позор!". А той какво направи? Изобщо кой какво направи за тази държава и бъдещето й? Младите искаме промяна, показваме това с действията си, а същевременно пенсионери викат в лицето на студенти "Плащат ви, за да протестирате!". Искаме правителството да падне, а народът ни е разединен. Идилия!

Религия?!

Не е нужно да ходя в църква и да се кръстя. Не се успокоявам от свещи, икони. Не бих се успокоила от обикновен човек, който ми казва, че греховете ми се опростени. Не мога да намеря успокоение в книга, коята ми казва да си обърна и другата буза, за да ударят и нея. Не вярвам, че за да си в рая е нужно да прочетеш Библията. Не вярвам, че си добър човек, ако следваш канона. Хората са създадени, за д...а грешат и да се учат от грешките си, а не да бъдат перфектни. Недопустимо е да живееш като светец само заради надеждата, че ще отидеш на едно по-добро(уж) място. А какво живеене може да е това? В рамка? Пф, та това е съществуване. Животът никога няма да се повтори. Глупаво е да го пропиляваш от страх, че някой ще ти заяви величествено: "Не си заслужил това царство." Религията те слага в клетка, а вярата ти дава надежда. Измъква те тогава, когато си мислиш, че всичко е изгубено. Религията е машина за пари и преди свещениците да сочат с пръст обикновените хора, нека да признаят за извращенията в църквата.
Нападайте ме, да, слушам музика, която е оплюта от от въпросната институция. В интерес на истината не се интересувам от хора, които вярват повече в нещо, което е извън тях.
"Open mind for a different view. Forever trusting who we are and nothing else matters." - Metallica.

Моят Halloween

В нощта на Halloween бях в София и гледах маскираnи хора по улиците, които се разхождаха смеейки се (най-вероятно) без да знаят какво точно празнуват... и защо го празнуват.
     Нямах нито маска, нито грим или костюм за чуждия празник. Отидох на театър. Гледах „Лодка в гората”(по Николай Хайтов, режисьор Мариус Куркински) на сцената на Малък градски театър „Зад канала”. Празнувах в навечерието на Деня на народните будители. Протестирах като отделих средства за представление, което остави трайна следа в мен, а не за глупав костюм, който ще облека веднъж в живота си. Подкрепих част от сегашните ни будители – актьорите, в борбата им за оцеляване в държава, която не се грижи за болните, камо ли за тези, които жадуват за изкуство. И не, не осъждам никой, който е празнувал Halloween. Уважението ми се изпарява към тези, които не знаят или не се сещат за датата I-ви ноември. Тя не е просто денят, в който не си на даскало и си свободен да отидеш на кафе или на бар. Денят е почивен, защото не е по-маловажен от XXIV-ти май. Вместо да си губиш времето в поредните празни приказки, отвори някоя книга, прочети или направи нещо, с което да подчертаеш вниманието си към този светъл празник. Недей да бъдеш поредния фалшив патриот, който празнува чужд празник по неразбираем начин. В България също си имаме празници, те също са хубави, най-малкото защото са си наши. Празнувай като се гордееш, но нека гордостта ти бъде подплатена(не с пари, а с доказателства, че тези, които са ни измъкнали от калта все още живеят).
    Да, празнувам Деня на народните будители във времето на заспалия български дух.

    П.П. „Лодка в гората” е поредното прекрасно представление на моя любимец Мариус. Горещо го препоръчвам на всички. Гледайте го поне от чисто любопитство към невероятната актьорска игра на Александър Кадиев. Това момче не се шегува, когато става въпрос за изтръгване на роля от самия себе си.