Благодаря за помощта

Преди малко, когато се прибирах, си вървях най-спокойно по влажната улицата. Изведнъж чух: "Наистина ли никой няма да ми помогне да я вдигна?!" Обърнах се и видях едно момиче, надникнах зад паркирана кола и видях друго момиче - припаднало. Веднага изтичах до тях, а първата още беше вцепенена и неразбиране се четеше в очите й, защо само аз се притекох на помощ? Един млад мъж погледна и едвам се довлачи до нас. Попитах какво става и разбрах, че момичето е бездомно, на 14 е и от 13 години е диабетичка. Втурнах се в отсрещния магазин и грабнах първия шоколад, който видях. Служителите там разбраха, излязоха с мен на улицата, дадохме й храна и й казахме, че ще извикаме бърза помощ, но тя: "Не, моля ви, недейте. Нямам документи и само ще ми създадете неприятности. Свикнала съм да се оправям сама." 
Затова хора, следващия път, когато си помислите, че животът ви е ужасен, сетете се за другите, които с нищо не са заслужили съдбата си. И помагайте на онези в беда. Благодаря.

Прегледът на Сони за 2014

Колелото на живота изтъркули още една година, а пътят поднесе нови преживявания и спомени.
2014 не беше хубава година за България, както 2013 и 2012, и всички останали години назад. Бих си позволила да кажа, че в държавата ни едва ли ще има добра година, но предпочитам да запазя малкото останала надежда, облечена в оптимизъм. Няма да коментирам политиката, защото не я разбирам. Само мога да кажа, че станахме свидетели на същите бутафории... в нови костюми, разбира се.
В прегледа ми за 2013 бях написала, че 2014-та идва със своите подаръци, но, както всеки човек, пишейки това, тъях съмнения. Сега мога с радост да кажа, че годината наистина ги донесе.
Благодаря.
Благодаря ти, 2014-та.
Благодаря ти за това, че ме приеха в Университета. Да, завърших гимназията, а с това си отиде един хубав период от живота ми, наситен с разноцветни изживявания, но започна друг.  Благодаря ти за хората, които срещнах там. Благодаря ти за трудностите и радостите. За силата, вярата и силата във вярата. За светлината, надеждата и светлината в надеждата. За победите, уроците и уроците в победите. За любовта, късмета и късмета в любовта.
За изкуството, живота и изкуството в живота.
Благодаря ти за шанса да срещна скъпи хора преди да ми ги отнемеш безвъзвратно. Благодаря ти за затвърждаването на старите и създаването на новите приятелства.
Благодаря на всички, които бяха неотлъчно до мен и ме подкрепяха, и търпяха. Благодаря на майка ми за силата и търпението. На приятелите ми, които обичам безкрайно, за доверието и подкрепата. (Няма да ви отбелязвам, горещо се надявам да си знаете кои сте :D ;) ). На прекрасните хора в Софийския университет за приемствеността.
Май вече започнах да досаждам затова спирам.
Пожелавам Ви много здраве, щастие, сила, вяра, надежда и нови върхове за покоряване.
Е, 2015-та, има много да се трудиш.