Прегледът на Сони за 2014

Колелото на живота изтъркули още една година, а пътят поднесе нови преживявания и спомени.
2014 не беше хубава година за България, както 2013 и 2012, и всички останали години назад. Бих си позволила да кажа, че в държавата ни едва ли ще има добра година, но предпочитам да запазя малкото останала надежда, облечена в оптимизъм. Няма да коментирам политиката, защото не я разбирам. Само мога да кажа, че станахме свидетели на същите бутафории... в нови костюми, разбира се.
В прегледа ми за 2013 бях написала, че 2014-та идва със своите подаръци, но, както всеки човек, пишейки това, тъях съмнения. Сега мога с радост да кажа, че годината наистина ги донесе.
Благодаря.
Благодаря ти, 2014-та.
Благодаря ти за това, че ме приеха в Университета. Да, завърших гимназията, а с това си отиде един хубав период от живота ми, наситен с разноцветни изживявания, но започна друг.  Благодаря ти за хората, които срещнах там. Благодаря ти за трудностите и радостите. За силата, вярата и силата във вярата. За светлината, надеждата и светлината в надеждата. За победите, уроците и уроците в победите. За любовта, късмета и късмета в любовта.
За изкуството, живота и изкуството в живота.
Благодаря ти за шанса да срещна скъпи хора преди да ми ги отнемеш безвъзвратно. Благодаря ти за затвърждаването на старите и създаването на новите приятелства.
Благодаря на всички, които бяха неотлъчно до мен и ме подкрепяха, и търпяха. Благодаря на майка ми за силата и търпението. На приятелите ми, които обичам безкрайно, за доверието и подкрепата. (Няма да ви отбелязвам, горещо се надявам да си знаете кои сте :D ;) ). На прекрасните хора в Софийския университет за приемствеността.
Май вече започнах да досаждам затова спирам.
Пожелавам Ви много здраве, щастие, сила, вяра, надежда и нови върхове за покоряване.
Е, 2015-та, има много да се трудиш.

За изборите през октомври 2014

Забелязвам, че е модерно да се говори за политика, особено в ден като днешния. Забелязвам, че е още по-модерно да говорим за неща, които не разбираме. Хубаво де, искам да бъда модерна, но не по този начин.
Не гласувах. Оплюйте ме. Не гласувах, защото не разбирам от политика. Не знам и кого да избера. Всичките ми изглеждат еднакви - костюмирани, нагримирани, излъскани, гледат по един и същи начин, говорят едно и също, все искат да се набиват в съзнанието ти с думи, отдавна изчерпали смисъла си, правят се на такива, каквито не са. Като гледам, с тях си приличаме по едно - и те не разбират нищо от политика, но се различаваме по това, че аз разбирам(поне така се надявам) от хуманност. Избирам да чакам. Ще чакам, за да видя някой, който ще ми хване окото. Не, по-точно казано - ще изчакам онзи народен артист, който поне няма да се идентифицира напълно със сегашните. Хубаво си имат португалците думата "esperar", която означава и "чакам", и "надявам се".
А сега, след всичко, което изчетохте, края оставям на вас, както е направил един много мъдър човек преди много, много години поради редове други причини... :)