Отдавна се отказах да броя колко пъти ми е казвано: „Детенце, как ще се справиш в този живот? Не, абсурдно е, няма да се справиш!”. Отказах се и да чувам тези реплики, защото абсурдното е не как ще се справя, а защо в стремежа си към защита, родителят несъзнателно кара детето си да се страхува.
Сигурна съм, че не съм единствената, която е чувала това докато от друга страна някой настоява: „Оставете младите, знаят какво да правят.”
Две родителски грешки дотук.
Първата е, че натякваш на детето си, че няма да се справи в живота, защото е заплес или първосигнално, или и двете за пълен комплект. Родителю, забравил си времето, когато си бил на 20 и също си вършел необмислени действия? Ами, припомни си, защото никак не е гот да правиш нещо, докато някой се е надвесил над теб и ти налага, че си неподготвен. А теб кой те е подготвил? Уви, никой не се ражда с инструкции за правилно ползване на живота.
Втората грешка е да си оставиш „говедото да пасе”, защото то със сигурност има инстинкти за оцеляване и няма да се нуждае от съвет, докато с жената искате да „подишате”. Родителю, сега си представи, че си на 18, искаш да направиш нещо “запомнящо се”, знаеш, че на родителите ти им е все едно какви ги вършиш и затова свършваш със счупен крак в Пирогов. Идват и ти казват: „Защо правиш така?”, а ти си казваш наум: „Защото си пиехте ракията със съседа и ДПС са по-важна тема от мен.”
Заключение: родители, избягвайте крайностите.
Детето ви ще се справи в живота така, както вие сте се справили, но няма да е зле, ако разговаряте с него и го възпитате да споделя. Опит се краде. Затова не се опитвайте да скриете миналото си – със сигурност има какво да се научи.
Тъжното е, че тези, които сме чували изказвания като „Няма да се справиш!” някой ден ще бъдем същите любящи и предпазващи родители със същите заучени фрази, вече залегнали в психиката ни.
Ще се справим в живота. Ще падаме, ще се нараняваме, но ще ставаме и продължаваме. Като вас, родители.
