Най-обсъжданата и типично майска тема са абитуриенските
балове. Не един сайт публикува снимки на абитуриентки, о, изивинете, по-скоро
на почти долнопробни фолк диви (не че има такива на високо ниво). Но винаги
съдим „представителната” опаковка, а не първоизточника. Всъщност, не знам кой
или какъв е първоизточникът, но всичко, което се случва е нещо повече от
безумие.
Винаги съм искала да пиша по тази тема, но преди не си позволявах, защото не бях пряк участник.
Започнах приготовленията за моята абитуриенска в края на април. Тръгвам да търся заведение, в което да поканя приятелите си и... ядец. От всеки ресторант ми се казва: „Нормалните хора още от септември си резервираха местата.” Кимам разбиращо в неведение срещу управителя.
Друго нещо – още от октомври слушах разговорите за балните тоалети и как вече почти всички са тръгнали по шивачки и пътуват нон-стоп до Асеновград. Камъни, пайети, преливащи цветове, дъги, цепки, деколтета, пухчета и претенции като че ли ще им се връчва не награда „Оскар”, не награда за междугалактически заслуги, а... престижни награди на музикалната компания „Пайнер”.
Прически и гримове – пробни, истински, вълшебни лимби и фентъзи бои по лицето. И както беше казал сънародникът ми Кеворк Кеворкян: „На главата си има прическа за 50лв, а няма акъл за 5.”
Обувките – минимум 13-сантиметрови токчета. Горкото момиче не знае как ще ходи, но иска да бъде „най-яката ковра ever”(цитатът е напълно запазен).
И така със звезди в косите и сълзи в очите се помъкват в Audi-та, Lamborghini-та и тем подобни коли, личният шофьор натиска газта, подават се от прозорците и надуват разните си свирки, като че ли са регулировчици.
Кулминацията – пристигане пред хотела, където ще се състои заветното събитие. Позиране за снимки – няма лошо, но се започва едно показване на бедра и кълки от всякакви разновидности, подходящи за всеки вкус. От всички страни се появяват фотографи – професионалисти и любители, за направят „най-хубавите снимки и най-хубавите абитуриентки”. Главните герои стават разногледи, същевременно момичетата внимават да не настъпят роклите си за 800лв. с 13-сантиметровите си токчета, стараят се да благодарят на всеки, който им казва: „Муцка, уникална си!” и всичко това е съпровождано и умело гарнирано с дивашки първобитни крясъци от 1 до 12. Добре, де, разбирам да се вика 1-2 пъти, ама какви са тези животински излияния през 2 секунди?! Завършвате средно образование, всички знаят, че можете да броите до тази мизерна и направо осквернена цифра.
А, да, за образованието. Не мога изобщо да проумея защо се пие като запоследно на тези балове. През 2012г. се подигравахме на американците, че започнали да се изпокриват по пещери. А абитуриентите се превръщат в изкопаеми мамути, възкръснали след 1000 години и опустошават всичко по пътя си, все едно утре пак ще се мре. И за какво? Завършва се една гимназия. Не е нито Оксфорд, нито Харвард, нито Сорбоната. Просто една гимназия, която я завършват всички. И тук вече се намесва несправедливостта. Завършват заедно хора, които 5 години са работили усърдно и такива, които са се молили за тройки. Накрая, разбира се, се радват тройкаджиите за „успешното завършване на училище”.
Като стана въпрос за простотия, няма как да пропусна случка, на която станах свидетел.Заможен (явно) абитуриент вади пачка пари от задния си джоб на прескъпия си панталон и започва да я размята, и да си я маже(буквално) по лицето на 2 метра фронтално от учителите, които са го подготвяли 5 години. И защо, джанъм, правиш това зрелище? Нима, за да покажеш, че ще изхарчиш тези банкноти за една вечер? Тези банкноти, които хората изкарват за 3 месеца; хора далеч над твоето ниво.
Друг момент, който не е за изпускане – посрещането на новия ден в известен, но долнопробен до мозъка на костите си чалга бар. Мислите си, че зрелостниците са прехвърлили биологичния си лимит за пиене? Митовете и легендите разказват съвсем друго. Епическото пиене, аранжирано с отделянето на вредните за организма вещества през устната кухина тепърва започва. Щастливи за постигнатите успехи, абитуриентите не знаят на кой свят се намират и отбелязват завършването с маймунско катерене по бара с напитките, и нерелно друсане на кючеци под сладките звуци на любимата „музика”.
С настъпването на зората пияното-заляно бъдеще на България се прибира вкъщи. На следващия ден се хвали на приятелите си с изпитото количество алкохол и потъва в горещото опиянение да не помни почти нищо от празника.
Ето затова баловете на 24 май трябва да бъдат забранени. Сутринта – национална гордост. Вечерта – крахът на „възродената” нация, полят с („) шампанско и съЪъЪлзи(„).
Стига! Целият този фалшив театър отдавна прескочи границите на НЕприемливото.
Моля да не приемате тази статия като укор(ако изобщо някой се трогне). Не се обиждайте. Може би всичко това нямаше да се случва, ако на мястото на слепоочията си имахме очи.
Винаги съм искала да пиша по тази тема, но преди не си позволявах, защото не бях пряк участник.
Започнах приготовленията за моята абитуриенска в края на април. Тръгвам да търся заведение, в което да поканя приятелите си и... ядец. От всеки ресторант ми се казва: „Нормалните хора още от септември си резервираха местата.” Кимам разбиращо в неведение срещу управителя.
Друго нещо – още от октомври слушах разговорите за балните тоалети и как вече почти всички са тръгнали по шивачки и пътуват нон-стоп до Асеновград. Камъни, пайети, преливащи цветове, дъги, цепки, деколтета, пухчета и претенции като че ли ще им се връчва не награда „Оскар”, не награда за междугалактически заслуги, а... престижни награди на музикалната компания „Пайнер”.
Прически и гримове – пробни, истински, вълшебни лимби и фентъзи бои по лицето. И както беше казал сънародникът ми Кеворк Кеворкян: „На главата си има прическа за 50лв, а няма акъл за 5.”
Обувките – минимум 13-сантиметрови токчета. Горкото момиче не знае как ще ходи, но иска да бъде „най-яката ковра ever”(цитатът е напълно запазен).
И така със звезди в косите и сълзи в очите се помъкват в Audi-та, Lamborghini-та и тем подобни коли, личният шофьор натиска газта, подават се от прозорците и надуват разните си свирки, като че ли са регулировчици.
Кулминацията – пристигане пред хотела, където ще се състои заветното събитие. Позиране за снимки – няма лошо, но се започва едно показване на бедра и кълки от всякакви разновидности, подходящи за всеки вкус. От всички страни се появяват фотографи – професионалисти и любители, за направят „най-хубавите снимки и най-хубавите абитуриентки”. Главните герои стават разногледи, същевременно момичетата внимават да не настъпят роклите си за 800лв. с 13-сантиметровите си токчета, стараят се да благодарят на всеки, който им казва: „Муцка, уникална си!” и всичко това е съпровождано и умело гарнирано с дивашки първобитни крясъци от 1 до 12. Добре, де, разбирам да се вика 1-2 пъти, ама какви са тези животински излияния през 2 секунди?! Завършвате средно образование, всички знаят, че можете да броите до тази мизерна и направо осквернена цифра.
А, да, за образованието. Не мога изобщо да проумея защо се пие като запоследно на тези балове. През 2012г. се подигравахме на американците, че започнали да се изпокриват по пещери. А абитуриентите се превръщат в изкопаеми мамути, възкръснали след 1000 години и опустошават всичко по пътя си, все едно утре пак ще се мре. И за какво? Завършва се една гимназия. Не е нито Оксфорд, нито Харвард, нито Сорбоната. Просто една гимназия, която я завършват всички. И тук вече се намесва несправедливостта. Завършват заедно хора, които 5 години са работили усърдно и такива, които са се молили за тройки. Накрая, разбира се, се радват тройкаджиите за „успешното завършване на училище”.
Като стана въпрос за простотия, няма как да пропусна случка, на която станах свидетел.Заможен (явно) абитуриент вади пачка пари от задния си джоб на прескъпия си панталон и започва да я размята, и да си я маже(буквално) по лицето на 2 метра фронтално от учителите, които са го подготвяли 5 години. И защо, джанъм, правиш това зрелище? Нима, за да покажеш, че ще изхарчиш тези банкноти за една вечер? Тези банкноти, които хората изкарват за 3 месеца; хора далеч над твоето ниво.
Друг момент, който не е за изпускане – посрещането на новия ден в известен, но долнопробен до мозъка на костите си чалга бар. Мислите си, че зрелостниците са прехвърлили биологичния си лимит за пиене? Митовете и легендите разказват съвсем друго. Епическото пиене, аранжирано с отделянето на вредните за организма вещества през устната кухина тепърва започва. Щастливи за постигнатите успехи, абитуриентите не знаят на кой свят се намират и отбелязват завършването с маймунско катерене по бара с напитките, и нерелно друсане на кючеци под сладките звуци на любимата „музика”.
С настъпването на зората пияното-заляно бъдеще на България се прибира вкъщи. На следващия ден се хвали на приятелите си с изпитото количество алкохол и потъва в горещото опиянение да не помни почти нищо от празника.
Ето затова баловете на 24 май трябва да бъдат забранени. Сутринта – национална гордост. Вечерта – крахът на „възродената” нация, полят с („) шампанско и съЪъЪлзи(„).
Стига! Целият този фалшив театър отдавна прескочи границите на НЕприемливото.
Моля да не приемате тази статия като укор(ако изобщо някой се трогне). Не се обиждайте. Може би всичко това нямаше да се случва, ако на мястото на слепоочията си имахме очи.
