Снощи беше премиерата на "Изкуството на комедията" по Едуардо де Филипо с режисьор Мариус Куркински. И не, не е комедията, която ще ви разтовари след работа или след лекции, а комедия, която ще ви накара да се замислите, даже да се натъжите. Парадоксално ли? По-скоро невероятно. Невероятна режисура, невероятна игра, невероятен екип. Представление, което ме върна 13 години назад. Преди 13 години Мариус беше поставил същата пиеса, но на сцената на Драматичен театър - Пловдив и все още помня актьорите, декорите, магията, завладяването. Неща, които те разтърсват, които остават с теб завинаги.
Благодаря за радостта, която ми достави снощи екипът на МГТ "Зад канала". 
Отидете да гледате това, представление, ходете на театър и не забравяйте, че отсрещният ви може да е.... актьор. smile emoticon

До Москва и назад

    Отидох. Видях. И...

    Бях чувала, че Москва е невероятен град, но за мен той не е невероятен само със забележителностите си. Нито дори само с цялата си култура и изкуство, които побира в сърцето си. Невероятен е, защото хората го правят такъв.
    Няколко месеца преди да замина за Москва сънувах от време на време Русия, сънувах, че се запознавам с руснаци. Никога не подценявай сънищата си.
    Специалната награда на журито се връчи на “Театралная лаборатория “Альма Альтер”. Цялата зала запя заедно с нас “Луди жаби”. Да, същите, на Джанго Зе. Защо ли? Ами, защото сме си такива.
    Няма да забравя как пред Св. Василий Блажени викахме “Ние сме белите”, “Ние сме черните” и хората се обръщаха, а някои и ни снимаха.
    Дияна, Таня, Йосиф, които бяха неотлъчно до нас и още други прекрасни хора, които срещнахме и с които изведнъж си станахме близки сякаш се познавахме от дълго време. Надявам се отново да се срещнем.
    Знаете ли? Когато се качих в софийското метро и започнах да разказвам на майка ми как съм прекарала се разплаках. Защо всичко хубаво трябва да свършва толкова бързо? Защо?
    В Русия прекарах едни от най-хубавите си купони. Срещнах интересни хора, с които не се разбрах нито на английски, нито на руски или френски, а на езика на приятелството. Липсвате ми! Много... Богатство е да си тръгваш от партито, само защото на следващия ден са ти нужни сили за разходки из Москва.
    Искам да благодаря на екипа на “Нептиците” за приемствеността, разбирането и подкрепата.
    Обичам, Обичам!
    Благодаря!


*Ние знаем кои сме! 

27.03.завинаги

Днес за много от вас е един обикновен делничен ден, който не се различава по абсолютно никакъв начин от сряда или вторник, или миналия четвъртък, просто един 27-ми март. Но не всички са толкова безразлични към тези 24 часа. Голяма част от хората по цял свят празнуват. Да, днес е празник, който за някои не е по-маловажен, от който и да било друг. Да, днес е денят на театъра. Ден, в който всички, посветени на това велико изкуство, се чувстват специални, защото са част от цялата необяснима магия. Магия, която е завладяла човечеството от Древна Елада до наши дни, оцеляла независимо от епохите и препускащото време. Магия, която вечно ще живее, защото именно тя ще продължава да показва на човека грешките, винаги ще продължава да изпълнява отредените й задачи – да разплаква, да разсмива, да дава, да поучава, да възвисява. Да прави всичко онова, което човекът не може да открие в непрекъснато усложняваното си просто съществуване. Той никога не трябва да забравя, че може да отиде на театър, когато се чувства тъжен, потиснат, изморен, отхвърлен и пр., защото театърът – изкуството, винаги се интересува от хората, никога няма да ги изостави. Ние него храним и то – нас.
    На 27-ми март би трябвало всеки да празнува триумфалната екзистенция на театъра, независимо от професията си, защото той може да представлява спасение от всичко останало, което убива човешкото в нас. Театърът е нашето говорещо огледало, което никога не се праши.
    И всеки път, когато ти се иска да изкрещиш, когато ти е омръзнало от света такъв, какъвто е, отиди на театър, драги читателю. Там, в онзи храм, ще намериш упование. Прекрасно, нали?
    Честит празник на всички, чиито сърца са въвлечени във вихрушката на това чидо, на тази вечност, наречена ТЕАТЪР!