Помните ли?

Помните ли кога за последен път брояхте звездите с най-добрия си приятел? А кога паднахте за последно в опита си да избягате от детето, което е станало вампир, защото е изпуснало топката 10 пъти? Няма как да сте забрвили хилядите планове за отмъщение на възрастната жена, която не ви дава да влезете в двора й, за да вземете перото, което наистина е попаднало там по случайност, защото: „Ами какво да направя?! Така се играе федербал!”.
    Спомените - те да са живи! Преди време с най-добрата ми приятелка си припомнихме детството, което още не си е отишло и просто чака да бъде събудено, за да ни накара поне още веднъж да обелим коленете си, но да задържим сълзите, защото „големите хора на плачат”.
    И какво от това, че сме тийнейджъри? Какво се очаква от нас? Да ходим по кафета и да обсъждаме кой какво е направил, казал или кой как изглежда? Ще ви кажа една тайна – да седнеш на довора пред къщата си, да ядеш сладолед, да обсъждаш книги и да се смееш на имитациите на анимационни герои, които ти ги показва най-добрият ти приятел, е безценно в сравнение с това всяка вечер да си на бар. Не е ли хубаво да гледаш облаците и да се замисляш какви форми са заели? Ами детските мечти за градове от течен шоколад, непознати светове, къщичка на плажа, невидими криле, изобретателни идеи, пукането на листа и писането с тях, правенето на парфюм от роза в пластмасова чашка, „Капитане-капитане”, „Крокодиле-крокодиле”, замразяваничка...?
    Много жалко, ако сте забравили всичко това, но още по-жалкото ще бъде, ако се чувствате прекалено големи за детските игри.
    Никога не забравяйте, че : „Grand est celui qui n’a pas perdu son cœur d’enfant.”, а именно: „Голям е този, който не е загубил сърцето си на дете.”.

Един дъждовен ден

    Един дъждовен ден... Не, не като всички други. Беше ден, в който дъждът започваше изведнъж и спираше също толкова ненадейно. Юнско денонощие, което би трябвало да ни накара да се замислим колко спонтанно се случва всичко в живота ни. Понякога ни се струва, че целият свят  тежи върху раменете ни и се е стоварил върху нас с цялата си лошотия, с всичките проблеми. Иска ни се да изкрещим и с вика да счупим онова, което пречи на съществуването ни, но нямаме сили. В един момент обаче осъзнаваме, че нищо не е вечно. Всичко се случва тук и сега. Всеки миг – откъс от вечността, ни залива с ураган от преживявания, идва и си отива като лятна буря, удавяща и същевременно пречистваща всичко по пътя си. Нима непрекъснато вали сняг? Нима непрекъснато ни залива дъжд? Нима съществува сезон, който не си отива? Нима има вик, който вечно кънти? А ще помниш ли сегашния си дребен проблем след 7 години?
    В живота ни се случват различни произшествия, но те са преходи, които ни отвеждат към нещо по-добро. Да, важно е в такива моменти да не губиш надеждата си, но е по-важно да намериш онази гледна точка, която да преобърне представите ти, за да не казваш: “Защо? Как? Ами сега?”, а: “Добре”. Защото всичко е добре щом като дишаш, виждаш, чувстваш. Старай се всеки ден да се приближаваш към човека, който искаш да бъдеш. Имай високи изисквания към себе си и се стреми към съвършенство с ясното съзнание, че няма съвършенство в този свят, пълен с недостатъци. Всеки ден се приближаваш към края си, но това не означава, че всеки ден умираш. Всеки ден трябва да се раждаш отново и отново.
    “Никога не проклинай нещо, което пада от небето.” – Елиф Шафак. Колкото и яростно да пада нещо от небето, то само ще те намокри. Това, което пада от живота може да те нарани, но всяка рана зараства, а всяка следваща те прави по-резистентен.
    Нищо не се случва без причина. Дори лятната буря има своя мисия... към теб. 

За безумието покрай абитуриенските балове

Най-обсъжданата и типично майска тема са абитуриенските балове. Не един сайт публикува снимки на абитуриентки, о, изивинете, по-скоро на почти долнопробни фолк диви (не че има такива на високо ниво). Но винаги съдим „представителната” опаковка, а не първоизточника. Всъщност, не знам кой или какъв е първоизточникът, но всичко, което се случва е нещо повече от безумие.
    Винаги съм искала да пиша по тази тема, но преди не си позволявах, защото не бях пряк участник.
    Започнах приготовленията за моята абитуриенска в края на април. Тръгвам да търся заведение, в което да поканя приятелите си и... ядец. От всеки ресторант ми се казва: „Нормалните хора още от септември си резервираха местата.” Кимам разбиращо в неведение срещу управителя.
    Друго нещо – още от октомври слушах разговорите за балните тоалети и как вече почти всички са тръгнали по шивачки и пътуват нон-стоп до Асеновград. Камъни, пайети, преливащи цветове, дъги, цепки, деколтета, пухчета и претенции като че ли ще им се връчва не награда „Оскар”, не награда за междугалактически заслуги, а... престижни награди на музикалната компания „Пайнер”.
    Прически и гримове – пробни, истински, вълшебни лимби и фентъзи бои по лицето. И както беше казал сънародникът ми Кеворк Кеворкян: „На главата си има прическа за 50лв, а няма акъл за 5.”
    Обувките – минимум 13-сантиметрови токчета. Горкото момиче не знае как ще ходи, но иска да бъде „най-яката ковра ever”(цитатът е напълно запазен).
     И така със звезди в косите и сълзи в очите се помъкват в Audi-та, Lamborghini-та и тем подобни коли, личният шофьор натиска газта, подават се от прозорците  и надуват разните си свирки, като че ли са регулировчици.
    Кулминацията – пристигане пред хотела, където ще се състои заветното събитие. Позиране за снимки – няма лошо, но се започва едно показване на бедра и кълки от всякакви разновидности, подходящи за всеки вкус. От всички страни се появяват фотографи – професионалисти и любители, за направят „най-хубавите снимки и най-хубавите абитуриентки”. Главните герои стават разногледи, същевременно момичетата внимават да не настъпят роклите си за 800лв. с 13-сантиметровите си токчета, стараят се да благодарят на всеки, който им казва:  „Муцка, уникална си!” и всичко това е съпровождано и умело гарнирано с дивашки първобитни крясъци от 1 до 12. Добре, де, разбирам да се вика 1-2 пъти, ама какви са тези животински излияния през 2 секунди?! Завършвате средно образование, всички знаят, че можете да броите до тази мизерна и направо осквернена цифра.
    А, да, за образованието. Не мога изобщо да проумея защо се пие като запоследно на тези балове. През 2012г. се подигравахме на американците, че започнали да се изпокриват по пещери. А абитуриентите се превръщат в изкопаеми мамути, възкръснали след 1000 години и опустошават всичко по пътя си, все едно утре пак ще се мре. И за какво? Завършва се една гимназия. Не е нито Оксфорд, нито Харвард, нито Сорбоната. Просто една гимназия, която я завършват всички. И тук вече се намесва несправедливостта. Завършват заедно хора, които 5 години са работили усърдно и такива, които са се  молили за тройки. Накрая, разбира се, се радват тройкаджиите за „успешното завършване на училище”.
    Като стана въпрос за простотия, няма как да пропусна случка, на която станах свидетел.Заможен (явно) абитуриент вади пачка пари от задния си джоб на прескъпия си панталон и започва да я размята, и да си я маже(буквално) по лицето на 2 метра фронтално от учителите, които са го подготвяли 5 години. И защо, джанъм, правиш това зрелище? Нима, за да покажеш, че ще изхарчиш тези банкноти за една вечер? Тези банкноти, които хората изкарват за 3 месеца; хора далеч над твоето ниво.
    Друг момент, който не е за изпускане – посрещането на новия ден в известен, но долнопробен до мозъка на костите си чалга бар. Мислите си, че зрелостниците са прехвърлили биологичния си лимит за пиене? Митовете и легендите разказват съвсем друго. Епическото пиене, аранжирано с отделянето на вредните за организма вещества през устната кухина тепърва започва. Щастливи за постигнатите успехи, абитуриентите не знаят на кой свят се намират и отбелязват завършването с маймунско катерене по бара с напитките, и нерелно друсане на кючеци под сладките звуци на любимата „музика”.
     С настъпването на зората пияното-заляно бъдеще на България се прибира вкъщи. На следващия ден се хвали на приятелите си с изпитото количество алкохол и потъва в горещото опиянение да не помни почти нищо от празника.
    Ето затова баловете на 24 май трябва да бъдат забранени. Сутринта – национална гордост. Вечерта – крахът на „възродената” нация, полят с („) шампанско и съЪъЪлзи(„).
    Стига! Целият този фалшив театър отдавна прескочи границите на НЕприемливото.
    Моля да не приемате тази статия като укор(ако изобщо някой се трогне). Не се обиждайте. Може би всичко това нямаше да се случва, ако на мястото на слепоочията си имахме очи. 
   

Абитуриенти 2014

Странно е всяка година да пишеш пожелания за абитуриентите и да се опитваш да живееш с (под)съзнателното самозаблуждение, че това е толкова далеч от теб. Странно е да мислиш, че никога няма да ти се случи. Но ето, че поредният випуск завършва, а ти си част от него.
    Колко бързо лети времето – едно от най-трудните неща за проумяване на този свят, може би. И е трудно, защото не искаме да го приемем – страхуваме се.
    Не мога да повярвам, че завършвам, защото сякаш вчера бях осми клас, а днес се подготвям... освен за изпити се подготвям за живота, за живота извън сигурността на училището. Както знаем – един период приключва, за да започне друг, но през последните дни не мисля за бъдещето, а за миналото.
     Мисля, за ужасите години преди да бъда приета в гимназията. За всичко, което изтърпях в началното училище, за броенето на никога несвършващите часове до завършването на седми клас. Стига! Не си заслужава...
    Училището, което обичам е Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св.Кирил и Методий”. Знам, че много от вас биха се изсмяли или най-малкото учудили от това, че обичам училището. Зубърско е да учиш без да разбираш и да се боиш от петица в дипломата заради манията си за болно „съвършенство”. Човешко е да обичаш мястото, където си срещнал разбиране, приятелство, топлина. Именно тук намерих това, което доста хора си мислят за непостижимо в (може би) най-мразената институция.
    Благодарна съм за прекрасните хора – верни приятели(учители и съученици от всички класове), които срещнах. Благодарна съм за онзи глас, който при подреждането на желанията след изпитите ми подсказа на първо място да напиша: ГХП „Св.Св.Кирил и Методий”, френски език. Благодаря на учителите за всички получени знания, свързани не само с учебния материал. Благодаря им за приемствеността, разбирането, окуражаването и за еталона, от който всички ученици трябва да се поучат, защото нашите учители са нашите будители. Благодаря на всички приятели за подкрепата, невероятните взимоотношения, за споделените неповторими мигове, за всичко, за което никога не бях мечтала.
    Ревностно защитавам моето училище и винаги ще го правя, когато някой се опита да се изкаже против него. Не забравяйте, че каквото повинакало – такова се обадило. А за онези, които изобщо не учат в ГХП и не знаят какво приказват – сбъркали сте адреса. :*
    На по-малките ученици мога да кажа само да се радват на късмета си, а на випуск 2014 – дано радостта и успехите ни спохождат навсякъде и дано добрите хора не ни оставят никога.
    Ще ми липсвате!

27.03.завинаги

Днес за много от вас е един обикновен делничен ден, който не се различава по абсолютно никакъв начин от сряда или вторник, или миналия четвъртък, просто един 27-ми март. Но не всички са толкова безразлични към тези 24 часа. Голяма част от хората по цял свят празнуват. Да, днес е празник, който за някои не е по-маловажен, от който и да било друг. Да, днес е денят на театъра. Ден, в който всички, посветени на това велико изкуство, се чувстват специални, защото са част от цялата необяснима магия. Магия, която е завладяла човечеството от Древна Елада до наши дни, оцеляла независимо от епохите и препускащото време. Магия, която вечно ще живее, защото именно тя ще продължава да показва на човека грешките, винаги ще продължава да изпълнява отредените й задачи – да разплаква, да разсмива, да дава, да поучава, да възвисява. Да прави всичко онова, което човекът не може да открие в непрекъснато усложняваното си просто съществуване. Той никога не трябва да забравя, че може да отиде на театър, когато се чувства тъжен, потиснат, изморен, отхвърлен и пр., защото театърът – изкуството, винаги се интересува от хората, никога няма да ги изостави. Ние него храним и то – нас.
    На 27-ми март би трябвало всеки да празнува триумфалната екзистенция на театъра, независимо от професията си, защото той може да представлява спасение от всичко останало, което убива човешкото в нас. Театърът е нашето говорещо огледало, което никога не се праши.
    И всеки път, когато ти се иска да изкрещиш, когато ти е омръзнало от света такъв, какъвто е, отиди на театър, драги читателю. Там, в онзи храм, ще намериш упование. Прекрасно, нали?
    Честит празник на всички, чиито сърца са въвлечени във вихрушката на това чидо, на тази вечност, наречена ТЕАТЪР!

Неща, които всеки човек трябва да знае

- когато се блъснеш в някого не казвай „Опа”, а „Извинeте”;
- не се опитвай да си налагаш мнението;
- бъди деликатен, истината е невинаги такава, каквато изглежда в твоите очи;
- помагай на другите, не се прави на интересен, защото дори и най-силните са зависими от останалите;
- да си в нечия полза е едно, а да си „консумиран” е друго;
- не се възгордявай и не се мисли за преклено интересен и оригинален. Нямаш данните да си такъв, ако мислиш по този начин;
- възпитанието е злато, а деликатността – безценна;
- да си способен на нещо, не означава, че си талантлив;
- това, че не се разбираш с останалите не означава, че те са ужасни. Нормално е да има хора, които не харесваш, но да мразиш всички означава, че виждаш в тях собствените си недостатъци;
- непрекъснатото цитиране на клишета и изтъркани фрази не те прави интелигентен, а просто поредното копие на последния хитов филм/сайт;
- добрият външен вид е само бонус и нищо друго;
- четенето на книги не те прави нито зубър, нито старомоден;
- всеобщият добър вкус не се определя от личните ти предпочитания;
- хората на изкуството не са наркомани;
- пушенето не те прави готин, то е поредната зависимост;
- да бъдеш добър не означава, че си глупак;
- престани с „Не ми пука за другите!”, представи си, че абсолютно на никого не му пука за теб;
- смисълът на това да си влюбен е......... любовта не може да бъде обяснена, т.е. тя е лишена от смисъл. Сърцето ти или я чувства, или е оперирано от това да живее пълноценно;
- никога не приемай другия като даденост;
- не е задължително да вярваш в това, в което вярват другите;
- и преди да си кажеш, че на всяка цена трябва да бъдеш себе си, помисли добре кой си всъщност.

Sony’s rewind for 2013

    I have to… no, I want to start with: Thank you, 2013, for being that Great!
    I loved, I suffered, I learned, I had fun, I found new friends, I was happy, I believed!
    We love, we laugh, we cry, we’re happy, we’re sad, today we’re up, but tomorrow we can go down, we live.
    We’re thankful, we get angry, we’re lonely, we’re fearless, we’re lovers, we’re rockers, we’re actors, we’re dreamers, we’re believers, we feel.
     We love – love isn’t always butterflies in the stomach. It can hurt, it can also make you forget your previous pain.
    We learn, but the best lessons don’t come from heavy school books, they don’t come from studying maths, physics or chemistry and each one of us knows this, but we continue studying the same annoying things. The best lessons come from life, come from our feelings, our actions.
    I had fun and in some moments I just realized that everything is happening here and now. You don’t have to worry about future and if you do something which is out of sense and it’s wasting your expensive time in your mother’s eyes, but the same makes you happy, then you don’t do anything wrong.
    I found new friends while people I know started working in their fathers’ companies, because of that they’re obsessed by money. I’ll tell you something – money can’t buy people’s love.
    Work hard and study new languages, use the knowledge gained from your teachers, I know it sounds selfish, but our progress makes our professors happy.
    Dreams can come true! I also wanted to visit Germany and I did. I visited one of the best countries in the world, I met new people and their culture.
    I was dreaming to go to a stadium, raise my hands up in the air and go crazy while listening and watching some of my favourite bands performing on stage. I will always keep the 26th  of july 2013 in my mind.
    We expect something special from 2014, we have ambitions and new mountains to conquer but before exploring the new sides of life, we should take a ticket for our inner universe. I think it’s the most interesting and important one.
    I believe in dreamers because they’re the only ones who have the positive power to change things for better.
    So put on your sunglasses and go out, take a deep breath and smile, the sun is shining for all of us.
    Stay strong and keep calm, 2014 is yet to come with its presents.