2015-та беше наситена с
неочаквани събития, които ни накараха да се замислим дали има само един
епицентър или по-скоро дали ние сме част от всичко. Наблюдавахме случващото се
от източноевропейското си сравнително спокойно ъгълче и на моменти започвахме да
се настройваме едни срещу други, защото не отворихме сърцата си за изслушване,
когато светът грееше в цветовете на различни знамена. Всички бяхме активни в
изразяване на позиция и в отблъскване на чуждата. Грешахме, но искам да се
концентрирам и върху положителното: също бяхме прави заедно. Бяхме прави да се
страхуваме за международните събития. Бяхме прави да недоволстваме за
случващото се в нашата държава. Бяхме прави да простестираме и да заставаме
заедно срещу омразата, която се стоварваше върху малка част от обществото ни.
Вълнувахме се заедно. Да, 2015-та беше вълнуваща. Но няма да си позволя да
говоря от ваше име.
2015-та ми даде уроци, които пребориха някои от досегашните ми убеждения. Останах приятно изненадана от хора, които си мислех, че познавам. Те ме допуснаха до себе си и разбрах, че мнението ми за тях е било грешно.
Разбрах също, че е грешно да изпитвам ненавист към една държава, към хората й и към културата й заради политически режим, отишъл си още през 1989-та година. Да, говоря за Русия, от която съм страняла в смелите си пътешественически мечти, защото считах, че комунизмът е разял всичко. Оказа се, че там срещнах едни от най-прекрасните млади и ерудирани хора и имах възможността да се докосна до култура, която винаги тайно съм ценяла и обичала. (Време е да започнете да разграничавате Путин от руския народ.)
Знаете ли, когато прекалено дълго гледаш снимки на някоя световна забележителност и я видиш на живо след време, тя ти се струва като макет, като нещо нереално. Затова публикувам тези мои снимки със смелата мисъл, че мечтите могат да се сбъднат, а най-прекрасното е, че не знаеш кога и как. И, когато си мислиш, че си в открито море с отчаяна нужда да акостираш, и чувстваш отсъствието на каквото и да било вдъхновение, спасението е там и те дебне зад ъгъла на непредсказуемия живот.
Открих нови приятели, с които сякаш се познавам от години и мога да им споделя преживяванията си, мислите, вълненията. Благодаря ви!
По пътя си срещнах нови предизвикателства, амбиции, хоризонти и сили, които да овладявам.
Видях как всички викаме отчаяно за мир без да сме го постигнали вътре в себе си. Натъжавах се при всеки опит за продажба на доброта, морал, ценности.
Ужасявах се, когато хора без знания и усещания високомерно хвърляха кал в очите ни, казвайки, че това е изкристализирана вода на правилното, красивото, изкуството. А още по-страшното беше, че други грабеха с пълни шепи от тези измами и се подиграваха на непосегналите към същото.
Имаше моменти, в които, когато затварях вратата от вътрешната страна, бях най-щастливият човек за това, че съм оцеляла след изсипана злоба на объркания свят. Свят, толкова красив, но понякога до болка черно-бял като в нямо кино – лош филм без почитатели, режисьор, озлобен срещу собствената си некадърност.
От Шарли до Батаклан, от убитите кенийски сту
2015-та ми даде уроци, които пребориха някои от досегашните ми убеждения. Останах приятно изненадана от хора, които си мислех, че познавам. Те ме допуснаха до себе си и разбрах, че мнението ми за тях е било грешно.
Разбрах също, че е грешно да изпитвам ненавист към една държава, към хората й и към културата й заради политически режим, отишъл си още през 1989-та година. Да, говоря за Русия, от която съм страняла в смелите си пътешественически мечти, защото считах, че комунизмът е разял всичко. Оказа се, че там срещнах едни от най-прекрасните млади и ерудирани хора и имах възможността да се докосна до култура, която винаги тайно съм ценяла и обичала. (Време е да започнете да разграничавате Путин от руския народ.)
Знаете ли, когато прекалено дълго гледаш снимки на някоя световна забележителност и я видиш на живо след време, тя ти се струва като макет, като нещо нереално. Затова публикувам тези мои снимки със смелата мисъл, че мечтите могат да се сбъднат, а най-прекрасното е, че не знаеш кога и как. И, когато си мислиш, че си в открито море с отчаяна нужда да акостираш, и чувстваш отсъствието на каквото и да било вдъхновение, спасението е там и те дебне зад ъгъла на непредсказуемия живот.
Открих нови приятели, с които сякаш се познавам от години и мога да им споделя преживяванията си, мислите, вълненията. Благодаря ви!
По пътя си срещнах нови предизвикателства, амбиции, хоризонти и сили, които да овладявам.
Видях как всички викаме отчаяно за мир без да сме го постигнали вътре в себе си. Натъжавах се при всеки опит за продажба на доброта, морал, ценности.
Ужасявах се, когато хора без знания и усещания високомерно хвърляха кал в очите ни, казвайки, че това е изкристализирана вода на правилното, красивото, изкуството. А още по-страшното беше, че други грабеха с пълни шепи от тези измами и се подиграваха на непосегналите към същото.
Имаше моменти, в които, когато затварях вратата от вътрешната страна, бях най-щастливият човек за това, че съм оцеляла след изсипана злоба на объркания свят. Свят, толкова красив, но понякога до болка черно-бял като в нямо кино – лош филм без почитатели, режисьор, озлобен срещу собствената си некадърност.
От Шарли до Батаклан, от убитите кенийски сту
И след всичко случило се се надявам, че вътрешните ни светове не са изгубена между петолинията музика.
Направи 2016-та такава, каквато искаш да бъде.
