Мислила съм си върху въпроса дали актьорът е сам или
самотен.
Много хора смятат, че животът на актьорите се състои само в славата, огрявана от прожекторите. Тежките статуетки и червеният килим. Многоцветният грим и скъпите костюми. Всъщност, двете маски деликатно прикриват истината за тази професия.
Дразня се на изказвания като: „Е, какво му е трудното? Няколко думи да запомниш – това е!”
Знаете ли, че актьорската професия е една от най-трудните? Знаете ли колко жертви изисква тя? Понякога текстът е един от най-малките проблеми. За да може една роля да се изиграе подобаващо, са нужни хиляди упражнения за дикция, диафрагма, походка, поведение на сцената, партньорство. Но тук вече изниква друг въпрс – ако някой се справя отлично с тези задачи, може ли той да е добър актьор? Не можеш да играеш и да вникнеш в ролята без да състрадаваш на героя, без да приемаш неговите проблеми като свои, той ти остава чужд. Трябва да достигнеш до дълбините на душата му, но първо трябва да разкриеш своята. Ако да си математик се изразява в това да боравиш с числата, да си актьор означава да си самото число и да се съгласуваш с останалите.
Колкото и да си мислите, че режисьорите стоят зад актьорите неотлъчно и всичко се получава благодарение на тях – не е точно така. Режисьорът помага безкрайно много, но актьорът е сам с душата си, с героя и най-вече на сцената. Самотата го дарява и той има пълното право да експериментира, да се променя и да бъде. Но това да си сам не означава да си самотен. Може ли някой, който през живота си се е превъплъщавал в най-различни роли, да се чувства самотен? Не би трябвало, но се случва. Има случаи, в които всеки ден сменяш всякакви маски, но когато свалиш и последната, изражението ти се е променило. Оглеждаш в огледалото и искаш да „прочетеш” душата си чрез погледа, но той е празен също като нея. А на следващата вечер трябва да си нов човек.
Изморяваща е актьорската професия. Трябва да убеждаваш най-добрия си приятел – публиката, в истината чрез лъжа. Трябва да я накараш да ти повярва, но първо трябва да повярваш в себе си. Може би си задавате въпроса: „Защо е всичко това?” Струва си да дадеш всичко от себе си само за онези няколко минути с разперени ръце срещу залата. Когато можеш вече да свалиш маската и да се поклониш такъв, какъвто си в реалността.
Актьорът е един обикновен човек с необикновено призвание.
И ако наистина светът е сцена и ние всички сме актьори, 27 март не е единственият празник на театъра. Всеки ден е театрален.
Много хора смятат, че животът на актьорите се състои само в славата, огрявана от прожекторите. Тежките статуетки и червеният килим. Многоцветният грим и скъпите костюми. Всъщност, двете маски деликатно прикриват истината за тази професия.
Дразня се на изказвания като: „Е, какво му е трудното? Няколко думи да запомниш – това е!”
Знаете ли, че актьорската професия е една от най-трудните? Знаете ли колко жертви изисква тя? Понякога текстът е един от най-малките проблеми. За да може една роля да се изиграе подобаващо, са нужни хиляди упражнения за дикция, диафрагма, походка, поведение на сцената, партньорство. Но тук вече изниква друг въпрс – ако някой се справя отлично с тези задачи, може ли той да е добър актьор? Не можеш да играеш и да вникнеш в ролята без да състрадаваш на героя, без да приемаш неговите проблеми като свои, той ти остава чужд. Трябва да достигнеш до дълбините на душата му, но първо трябва да разкриеш своята. Ако да си математик се изразява в това да боравиш с числата, да си актьор означава да си самото число и да се съгласуваш с останалите.
Колкото и да си мислите, че режисьорите стоят зад актьорите неотлъчно и всичко се получава благодарение на тях – не е точно така. Режисьорът помага безкрайно много, но актьорът е сам с душата си, с героя и най-вече на сцената. Самотата го дарява и той има пълното право да експериментира, да се променя и да бъде. Но това да си сам не означава да си самотен. Може ли някой, който през живота си се е превъплъщавал в най-различни роли, да се чувства самотен? Не би трябвало, но се случва. Има случаи, в които всеки ден сменяш всякакви маски, но когато свалиш и последната, изражението ти се е променило. Оглеждаш в огледалото и искаш да „прочетеш” душата си чрез погледа, но той е празен също като нея. А на следващата вечер трябва да си нов човек.
Изморяваща е актьорската професия. Трябва да убеждаваш най-добрия си приятел – публиката, в истината чрез лъжа. Трябва да я накараш да ти повярва, но първо трябва да повярваш в себе си. Може би си задавате въпроса: „Защо е всичко това?” Струва си да дадеш всичко от себе си само за онези няколко минути с разперени ръце срещу залата. Когато можеш вече да свалиш маската и да се поклониш такъв, какъвто си в реалността.
Актьорът е един обикновен човек с необикновено призвание.
И ако наистина светът е сцена и ние всички сме актьори, 27 март не е единственият празник на театъра. Всеки ден е театрален.
