ՙՙԱրվեստով զբաղվող մարդը առաջին հերթին պետք է ազնիվ լինի իր արած գործի նկատմամբ: Սա էն բնագավառն է, որ չի կարելի խաբել, կեղծ լինել: Չպետք է խաբել առաջին հերթին ինքդ քեզ, չպետք է դավաճանել ինքդ քեզ: Սուտը արվեստի մեջ միանգամից աչքի է զարնում…կարելի է մեկ անգամ խաբել, երկրորդ անգամ, բայց երրորդ անգամ արդեն չի ստացվի: Սա նաև վերաբերվում է կյանքի ամեն բնագավառին: Պետք է միշտ ազնիվ լինես ինքդ քո նկատմամբ: Ինչ որ անում ես պետք է նվիրվես, թե չէ չի ստացվի, կլինես միջակ…անգամ ավելի վատ: Իսկ արվեստը մաքրություն է սիրում: Նվիրվածությունն ու ազնվությունը արվեստի բնագավառում միշտ գնահատվում է…սա իմ սկզբունքն է:՚՚
"Art is the sphere where you must above all be honest towards what you do… you can't lie, you can't be false. You shouldn't lie to yourself, shouldn't betray yourself. Lie is always visible in art…you may lie once, you may lie twice but believe me, you can’t do it further. And this is true about every sphere of life. You should always be honest towards yourself, you should be devoted to what you do, otherwise you won’t make it, you’ll be a mediocre… or even worse. Art loves purity. Devotion and honesty in art are always appreciated… this is my principle."
"Изкуството е сферата, в която трябва да си максимално честен към това, което правиш... не м

ожеш да лъжеш, не можеш да бъдеш фалшив. Не трябва да се лъжеш, не трябва да предадеш себе си. Лъжата винаги се вижда в изкуството... можеш да излъжеш един или два пъти, но повярвай ми - не можеш повече. И това важи за всяка сфера от живота. Винаги трябва да си честен със себе си, трябва да си предан на това, което правиш, в противен случай няма да го направиш, ще бъдеш посредствен... или още по-лошо. Изкуството обича чистотата. Предаността и честността в изкуството са винаги оценявани. Това е моят принцип."

Върнете ни Кърт Кобейн и ще Ви изпратим Лейди Гага И Ники Минаж

    Преди доста време бях харесала в социалната мрежа страница, която носи името “Give us back Kurt Cobain and we will send you Lady Gaga”. След това започнах наблюденията си върху модерната музика и ето, че стигам до момента, в който отчаянието ми магически изригва в ярост.
    Не мога да разбера как може голям процент от света да се прекланя пред Лейди Гага и Ники Минаж, и тем подобните им разновидности. Отказвам да приема факта, че вече е напълно нормално малките деца да слушат песни, лишени от смисъл, лишени от музика и да гледат клипове, от които най-вече могат да се поучат порно актрисите. Отказвам да приема, че родителите се интересуват само от образованието, но не и от културата на децата си. Не мога да разбера защо на обществата им е все тая от кого на какво се учат бъдещите поколения. Гага и Минаж не са виновни – всеки гледа си продава продукта в крайно материалното измерение, което май ние сами създадохме. Кажете ми защо и кога музиката се превърна в индустрия. Мислех си, че индустрията служи(примерно) за производство на носни кърпи, които употребяваме и изхвърляме. И тук идва въпросът: музиката днес музика ли е? И защо църквата заклеймява метъла като казва, че е работа на Сатаната? Християнско ли е да „пееш” и да показваш как мъже и жени пипат силиконовия ти задник?
    Отказвам да ми се налага мнението, че гореспоменатите персони притежават, каквито и да било умения. Отказвам да слушам мнения от типа на: „Изроди с китари.” от хора, които харесват пластмасовата „красота” и иновативната мода, която въвежда роклите от месо, когато в другия край на света хората дори нямат вода. Според мен е по-греховно да казваш: „Попкултурата беше в изкуството, а сега изкуството е в попа, в мен.”, отколкото да свириш на барабани. Отказвам да приема, че пошлото се превърна в перманентно състояние на т.нар. хубост.
    Ужасно е това, което се случва на световната музикална сцена, а мисълта за масовото промиване на мозъци чрез този „културен” феномен ме ужасява. Модерната поп-музика изкриви моралните устои, като любовта и надеждата, за които човек е роден да се бори, и ги превърна в банални и опетнени клишета.
    Съжалявам, но това не е музика. Да, можете да кажете, че метълите крещят, но бъдете сигурни, че знаят за какво го правят. А аз сега Ви питам: за какво Вашите любими изпълнителки показват простотията, която трябва да бъде закопана и никога повече изровена?
    Ако имаше сила, с която мога да се споразумея бих ни върнала обратно Кърт Кобейн и бих изпратила Ники Минаж, Лейди Гага, Джъстин Бийбър и цялата тази американска измет, която днес ни нарежда как и какво да чувстваме, в какво да вярваме, как да се обличаме,как да мислим. А докато чакам да тази сила и докато наблюдавам как кърпите, които никога няма да изхвърлим се омърсяват още повече и същевременно се обожествяват, ще продължавам да се възмущавам, да се бунтувам по моя си странен във Вашите очи начин. Ще продължавам да си се смея на цялата пошлост, която ни залива ежесекундно, докато компанийката и аз си слушаме „убийците – сатанисти”, които пеят за „войни и смърт”, докато Вие заедно с анакондовите и телешките Ви дроб сарми разисквате дълбоко екзистенциални въпроси.

Едно писмо до техниката

Скъпа техника,

Искам да ти благодаря за всичко, което направи за човечеството. Ти внесе светлина в домовете ни и превръщаш нощите в дни на улиците.
 Научи ни как да събираме безкрайна информация в няколко грама. Доближаваш ни максимално към изкуството, защото ни позволяваш да слушаме музика, да гледаме филми и да разбираме за култури събития свободно. Събираш ни с най-добрите ни приятели и роднините ни, които живеят на хиляди километри от нас. Позволяваш ни да четем, да пишем, да гледаме, да слушаме за страданието на едни и богатството на други. Даваш ни свободата да учим и да споделяме  с всички това, което ни интересува.
Ти си най-великото човешко откритие, но защо ние, хората, които те създадохме, не преставаме да се оплакваме от теб? Е, мисля, че се опитваме да те обвиняваме, защото ни е страх да си признаем собствените грешки. Страх ни е от това, че те използваме, за да се самоунищожаваме – да причиняваме болка, да внасяме ужас, благодарение на безграничните ти възможности. Но, моле те, продължавай да се развиваш и да ни удивяваш, защото ако ни чакаш да се променим – ще изчезнеш. Ние винаги сме си били същите – и преди, и след появата ти. Все търсим грешките извън себе си и някак чудновато ги откриваме...или по-скоро - вярваме, че сме ги открили.  Да, проблемът е, че често вярваме в това, в което не трябва и убедим ли се един път в правотата си – няма спасение. Да, точно така. За нас няма изгледи за спасение. Ще продължаваме с познатите си методи и ще се оправдаваме по един и същи начин. Човешка му работа.

                                                                                С уважение,
                                                                                             нормален(?) човек

За изборите през октомври 2014

Забелязвам, че е модерно да се говори за политика, особено в ден като днешния. Забелязвам, че е още по-модерно да говорим за неща, които не разбираме. Хубаво де, искам да бъда модерна, но не по този начин.
Не гласувах. Оплюйте ме. Не гласувах, защото не разбирам от политика. Не знам и кого да избера. Всичките ми изглеждат еднакви - костюмирани, нагримирани, излъскани, гледат по един и същи начин, говорят едно и също, все искат да се набиват в съзнанието ти с думи, отдавна изчерпали смисъла си, правят се на такива, каквито не са. Като гледам, с тях си приличаме по едно - и те не разбират нищо от политика, но се различаваме по това, че аз разбирам(поне така се надявам) от хуманност. Избирам да чакам. Ще чакам, за да видя някой, който ще ми хване окото. Не, по-точно казано - ще изчакам онзи народен артист, който поне няма да се идентифицира напълно със сегашните. Хубаво си имат португалците думата "esperar", която означава и "чакам", и "надявам се".
А сега, след всичко, което изчетохте, края оставям на вас, както е направил един много мъдър човек преди много, много години поради редове други причини... :)