Забелязвам, че е модерно да се говори за политика, особено в ден като днешния. Забелязвам, че е още по-модерно да говорим за неща, които не разбираме. Хубаво де, искам да бъда модерна, но не по този начин.
Не гласувах. Оплюйте ме. Не гласувах, защото не разбирам от политика. Не знам и кого да избера. Всичките ми изглеждат еднакви - костюмирани, нагримирани, излъскани, гледат по един и същи начин, говорят едно и също, все искат да се набиват в съзнанието ти с думи, отдавна изчерпали смисъла си, правят се на такива, каквито не са. Като гледам, с тях си приличаме по едно - и те не разбират нищо от политика, но се различаваме по това, че аз разбирам(поне така се надявам) от хуманност. Избирам да чакам. Ще чакам, за да видя някой, който ще ми хване окото. Не, по-точно казано - ще изчакам онзи народен артист, който поне няма да се идентифицира напълно със сегашните. Хубаво си имат португалците думата "esperar", която означава и "чакам", и "надявам се".
А сега, след всичко, което изчетохте, края оставям на вас, както е направил един много мъдър човек преди много, много години поради редове други причини... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар