Прегледът на Сони за 2014

Колелото на живота изтъркули още една година, а пътят поднесе нови преживявания и спомени.
2014 не беше хубава година за България, както 2013 и 2012, и всички останали години назад. Бих си позволила да кажа, че в държавата ни едва ли ще има добра година, но предпочитам да запазя малкото останала надежда, облечена в оптимизъм. Няма да коментирам политиката, защото не я разбирам. Само мога да кажа, че станахме свидетели на същите бутафории... в нови костюми, разбира се.
В прегледа ми за 2013 бях написала, че 2014-та идва със своите подаръци, но, както всеки човек, пишейки това, тъях съмнения. Сега мога с радост да кажа, че годината наистина ги донесе.
Благодаря.
Благодаря ти, 2014-та.
Благодаря ти за това, че ме приеха в Университета. Да, завърших гимназията, а с това си отиде един хубав период от живота ми, наситен с разноцветни изживявания, но започна друг.  Благодаря ти за хората, които срещнах там. Благодаря ти за трудностите и радостите. За силата, вярата и силата във вярата. За светлината, надеждата и светлината в надеждата. За победите, уроците и уроците в победите. За любовта, късмета и късмета в любовта.
За изкуството, живота и изкуството в живота.
Благодаря ти за шанса да срещна скъпи хора преди да ми ги отнемеш безвъзвратно. Благодаря ти за затвърждаването на старите и създаването на новите приятелства.
Благодаря на всички, които бяха неотлъчно до мен и ме подкрепяха, и търпяха. Благодаря на майка ми за силата и търпението. На приятелите ми, които обичам безкрайно, за доверието и подкрепата. (Няма да ви отбелязвам, горещо се надявам да си знаете кои сте :D ;) ). На прекрасните хора в Софийския университет за приемствеността.
Май вече започнах да досаждам затова спирам.
Пожелавам Ви много здраве, щастие, сила, вяра, надежда и нови върхове за покоряване.
Е, 2015-та, има много да се трудиш.

Je suis Charlie! (2)

Ce que j'ai mis devant l'Institut Français à Sofia. Parce que Facebook ne suffit pas.
Je suis avec ceux qui sont encore des êtres humains.

What I put in front of the French Institute in Sofia. Because Facebook isn't enough.
I'm with those who are still human beings.

Ето какво сложих пред Френския инсистут в София. Защото Фейсбук не стига.
Аз съм с тези, които все още са човешки същества.

Je suis Charlie!

Sommes nous encore des êtres humains?
Je suis Charlie.
Tu es Charlie.
Il est Charlie.
Nous sommes Charlie. ...
Vous êtes Charlie.
Il sont Charlie.
Qui a tué Charlie?
Les hommes ou la religion?
Je veux garder la réponse mais je suis sûre que maintenant tout le monde doit être Charlie... J'ai dit "tout le monde". Non pas seulement les Français, les Bulgares, les Allemands,mais chacun de nous!
Ensemble!

Are we still humans?
I am Charlie.
You are Charlie.
He is Charlie.
We are Charlie.
You are Charlie.
They are Charlie.
Who killed Charlie?
The people or the religion?
I want to keep the answer but I'm sure that now the whole world has to be Charlie. I said "the whole world". Not only the people in France, Bulgaria, Germany, but each one of us!
Together!

Все още ли сме човешки същества?
Аз съм Шарли.
Ти си Шарли.
Той е Шарли.
Ние сме Шарли.
Вие сте Шарли.
Те са Шарли.
Кой уби Шарли?
Хората или религията?
Искам да запазя отговора, но съм сигурна, че сега целият свят трябва да бъде Шарли. Казах "целия свят":. Не само французите, българите, немците, а всеки един от нас!
Заедно!