Не от работа.
Не от учене.
Изморен от нещо, което не можеш да опишеш.
Искал ли си да избягаш надалеч? Да отидеш в някоя безкрайна гора и да забравиш за всичко?
Колко пъти си мечтал за коренно различен свят, в който наистина съществуват магии, странни животни?
А можеш ли да ми повярваш, че за много млади хора това мечтаене се е превърнало в ежедневие?
Не са наркотици.
Нито алкохол.
Или цигари.
Други са оръжията.
И ти май ги знаеш.
Защото ти си такова, едно, оръжие.
Убиват.
Хората убиват.
С поглед. С дума. С жест. С усмивка. Със схващане. С мироглед.
С амбиция. С агресия. С власт. Със самочувствие. С омраза.
Със себе си.
Защото не може всеки ден да ти се натяква, че си дебел или прекалено слаб. Че имаш пъпки или зъбите ти са криви. Че косата ти е мазна или че трябва да опиташ новия шампоан против пърхот. Че трябва да бъдеш отличник по всичко, а не да харесваш предмет като изобразителното изкуство. Че ако не влезеш в университет, ще миеш чинии. Че си старомоден, ако не пазаруваш от H&M. Че си маргинал, ако слушаш рок. Че си смешен, ако не ходиш на дискотека. Че си недоразвит, ако не гледаш порно. Че си задръстен, ако споделяш с родителите си. Че... че... че... Списъкът скоро няма да свърши.
Обществото уби младежите.
Цялото това натякване на безвкусни идеи за „перфектните” примесено с враждебност и укорителен тон съсипа безгрижното гимназиално време и го превърна в надпревара за „най-красива българка/абитуриентка”, „най-желано момиче”, „най-привлекателно момче”, „най-богат пич”, „най-яко парче”, най-...най-...най-...
Тийнейджърът не издържа и се раздвои.
Едната половина реши да намери подслон в близката дискотека, където може да направи селфи с лявата ръка, докато в дясната държи чаша евтино уиски и същевременно се притиска в обятията на „напомпания” идол. Тази половина днес напсува учителя по литература, защото реши, че е прекалено „готина” за Молиер.
Втората половина избяга в парка, купи си кен с бира, дръпна 2 акорда на китарата, реши, че Молиер не й е достатъчен опиум и се зае с бавното разнищване на съдбата на Разколников. Тази част продължава да вярва във фантазии.
А нека сега да обединим двете части. Явно, младежът е пропаднал при всички случаи. Първата част не се харесва на едни, втората – на други.
Ето, браво на вас, лелички, които коментирате сегашната пропаднала младеж.
Ето, браво на вас, реклами против акне и лош дъх.
Ето, браво на вас, учители, които не посмяхте да чуете мнение, различно от вашето.
Ето, браво на вас, родители, които предпочетохте телевизията пред проблемите на детето си.
Ето, браво И на вас, младежи, за това, че се подигравате едни на други.
Ето, браво на теб, общество, което изкриви всичко хубаво и позволи увяхването на все още нецъфналите цветя.
Обществото уби тийнейджъра.
