Прегледът на Сони за 2013

Трябва, не искам да започна с “Благодаря ти, 2013-та, за това, че беше толкова прекрасна!”
    Обичах, страдах, научих, забавлявах се, намерих нови приятели, бях щастлива, вярвах!
    Обичаме, смеем се, плачем, щастливи сме, тъжни сме, днес сме горе, но утре можем да бъдем долу, живеем.
    Благодарни сме, ядосваме се, самотни сме, безстрашни сме, ние сме любящи, ние сме рокери, актьори, мечтатели, ние чувстваме.
    Обичаме – любовта не е само пеперуди в корема. Може да боли, но може и да те накара да забравиш предишната си болка.
    Учим се, но най-добрите уроци не се съдържат в тежките учебници, те не са плод на ученето по математика, физика или химия. Всички ние знаем това, но продължаваме да учим същите досадни неща. Най-добрите уроци идват от живота, от нашите действия, от чувствата ни.
    Забавлявах се и разбрах, че всичко се случва тук и сега. Не трябва да се притесняваш за бъдещето, а ако правиш нещо, което е лишено от смисъл и ти пропилява ценното време в очите на майка ти, но те прави щастлив, значи не правиш нищо нередно.
    Намерих нови приятели, докато мои познати започнаха да работят в компаниите на бащите си, вманиачени в желанието си да забогатяват. Ще ви кажа нещо – парите не могат да купят любовта на хората.
    Мечтите могат да се сбъдват!
    Исках да посетя Германия и го направих! Бях в една от най-прекрасните държави в света, срещнах нови хора и се запознах с културата им.
    Мечтаех да отида на стадион, да размахвам ръцете си във въздуха и да полудявам докато слушам, и гледам някои от любимите ми групи, развихрящи се на сцена. Винаги ще пазя в съзнанието си датата 26.07.2013год.
    Очакваме от 2014 нещо специално, имаме амбиции и нови върхове за покоряване, но преди да изследваме новите аспекти на живота, трябва да си вземем билет за вътрешната ни вселена, мисля, че това е най-интересното и важно пътешествие.
    Вярвам в мечтателите, защото те са единствените, които имат позитивната енергия да променят всичко към по-добро.
    Така че си сложете слънчевите очила и излезте навън, поемете си дълбоко въздух и се усмихнете, Слънцето свети за всички ни. Бъдете силни и спокойни, 2014 тепърва предстои със своите подаръци.  

Кога хората се променят?

Преди известно време ми се скараха за това, че не съм положително настроена. Помолих да ми се даде тема, а тя е „Кога хората се променят?”. Не съм обещавала да мисля положително, но и да съм – било е лъжа. Съжалявам. :D

    Новите интереси водят до откриването на нови светове. Няма как да остана безпристрастна, не мога да не кажа, че изкуството променя най-драстично. Представлявайки огледало на света, то ни помага да откриваме собствени си грешки по един деликатен и директен начин. От друга страна разбираме за отрицателното, което се състои у нас несъзнателно и го променяме също по несъзнателен начин. Изкуството ни представя живота от друг ъгъл, слага ни очилата на съществуващото невъзможно, отвежда ни в непознати(а доста често и в нереални) светове, променя мирогледа ни.  Променя ни като личности и ни усъвършенства в цялостното ни несъвършенство.
    Променяме се, когато „срещнем” различните житейски ценности, като (например) вярата. Вярата в нещо ни крепи и провокира стремежа ни към постигане на целта. А до всяка цел трябва да се измине път, осеян с различни премеждия и, най-вече, уроци. Всяка стъпка оставя следа у нас, следите бавно се превръщат в белези, а един белег носи със себе си хиляди спомени. Научили урока се стремим да го използваме и колкото повече знаем, толкова повече се отдалечаваме от незнанието, което е заложено в човешката природа. Знанието е промяна.
    Моля, всички на колене пред Нейно Величество – Любовта!
    Няма начин да си останеш чукундур(ако си такъв по рождение), когато срещнеш човек, който преобръща целия ти свят  с главата надолу и се вихри като ураган в малкото ти затворено съществуване(да, то е такова, защото прекрасните страни на живота са жестоко убивани от ежедневието). Излизаш от клалъфката си и разбираш, че си готов за нещо ново, нещо различно. Израстваш в духовен план и някак си светът ти се струва различен, по-хубав.
    Променяме се всеки ден, но не го осъзнаваме. Грешката ни е там, че „дебнем” грандиозното събитие с надеждата, че то ще ни „измъкне” от стереотипа. Големи събития се случват всеки ден, но искаме повече помпозност, за да ги забележим. Вътрешното се страхуваме от промяната, но същевременно я желаем силно, защото знаем, че няма нищо по-страшно от смъртта(в случая душевна, която е още по-злокобна). А какъв е първородният инстинкт? Самосъхранение.
    Променяйте се, това е прекрасно. Метаморфоризирайте се, бъдете по-добри, по-силни, по-честни, по-разумни, по-обичащи, по-свободни хора, но разпознавайте границата между това да бъдеш нов човек и друг човек.