вторник, 27 август 2013 г.

Рокът – дългоочакваният изгрев след непрогледна нощ, изпълнена със страх и отчаяние

Някога чувствали ли сте се самотни, изоставени, изгубени? Имало ли е момент в живота Ви, в който не сте знаели по кой път да поемете? Усещали ли сте как някаква частица от личния Ви компас се е счупила и малката машина Ви гледа безучастно, защото не подлежи на поправка? Хиляди хора по света са изпадали в такава ситуация, а изходът за много от тях е бил фатален. Наркотици, алкохол, смърт – душевна, а после и физическа.
    А защо пиша всичко това? Нима изходите във всички случаи са гореспоменатите? Далеч не.
    Музика! Който и да чете това в момента се сеща за своята любима музика, но ще спра вниманието на жанр, който в България или е силно обичан, или е силно мразен – рок! Голяма част от обществото мисли рокаджиите за хора, които само създават проблеми, държат се грубо и т.н. Задайте си въпроса дали всички простаци в нашата родина слушат рок или жанр, който е коренно противоположен...
    Гледали ли сте клипове, в които млади хора прегръщат изпълнители от любимата си рок група? Ако не сте, то време е да го направите. Тези същите хора казват как музиката ги е спасила. Как им е “подала ръка” в момент, в който те са се намирали насред руините на миналото и безизходицата на настоящето.
    Бъди себе си, не изневерявай на истината, на първо място повярвай във възможностите си и винаги следвай мечтите си, не се отказвай от тях. На това сме научени децата на рока, защото времето не се връща назад, и ако нямаш смелостта да изживееш живота, който искаш – то значи ти просто съществуваш, правиш това, което всеки може. Ако чувстваш в сърцето си, че се противопоставяш на това, което масата харесва, ако се осмелиш да признаеш грешката си – не, това не е престъпление. Просто хората вече не сме хора, а коне... с капаци. Осъждаме всеки, който не е сългасен с нас. Днес в България винаги ще има някой, който да те гледа накриво, защото слушаш рок. Това не означава да престанеш да правиш това, което ти доставя удоволствие, това, което те прави свободен.
    Хора, които са паднали и са се изправили, благодарение на тази музика – това е доказателството, че рокът не е белег за упадъчност, а точно обратното – котва, спуснала се до теб в момент, в който си на дъното на океана, а акулите се приближават със скоростта на светлината към отчаяното ти и обезверено същество.
    Да си в рока – това е спасение и революция!

П.П. Моля не ни осъждайте. Глупаво е.

 
http://www.youtube.com/watch?v=GC63HGcsfEg