Apocalyptica - 18.09.2015

    Една от вечерите, които също ще помня завинаги....
    Да пееш с пълно гърло "I'm not Jesus, Jesus wasn't there" и "If you're dead or still alive - I don't care", но не със слушалките в ушите си и сам в стаята, а там. Там - на сцената на Античния театър, на мястото, което говори през вековете - дом на театрални и оперни представления и концерти. Там - на Античния, заедно с хиляди твои съмишленици и едни от любимите ти герои, идващи от далечната и студена Финландия. "Студена" ли казах? Да, за вас може да е такава, но за нас тя е символ на добрата музика и светилище на тежките звуци.
    Да поглеждаш към красивата Луна и светлините на нощния град. В далечината да съзираш Родопите. Една от любимите ти групи да е на броени метри от теб, а ти да пееш до една от най-добрите си приятелки. Това е щастие.
    Apocalyptica - класика и метъл, общуване и обич към публиката.
    Apocalyptica - апокалиптично добри!

Paris sera toujours Paris

    “Paris sera toujours Paris – la plus belle villе du monde.” – Zaz
    Не съм посетила всички световни столици, но съм сигурна, че Париж е най-красивата. Поне една от най-красивите.
    Не една седмица, не един месец, не една година, а може би цял един живот ти е нужен, за да опознаеш Париж, защото той не е само наредени една до друга забележителности. Той е неизменното вечно, а същевременно и самата промяна.
    Модата и баналните картинки из интернет са само лъжливата фасада.
    Le tour Eiffel – от идеята какво да има на това място, ругатните и недоволството до издигането й и до превръщането й в национален символ. Изградена без нито една заварка, носеща част от сърцето на града и чувствата на милиарди хора.
    Notre-Dame de Paris(Парижката Света Богородица) – Готика. Витражи. Вдъхновение на писатели, сред които Виктор Юго. Дом на вярващите. Рай за пътеществениците. Причинява болки във врата поради стремежа да видиш стените и тавана до най-малката подробност. За да я разгледаш, ти е нужен половин час.
    Montmartre – оазисът на художниците. Хора, които те дърпат за ръката, за да вложат цялото си старание в точно твоето изображение. Ако някой ден отидеш там, не оставяй уличка без твоята стъпка и изпий една бира, съзерцавайки пламенните души на парижаните и жадните за още по много от всичко туристи.
    Rue des Francs-Bourgeois, която свързва 3-ти и 4-ти арондисман, разположена от Place des Vosges до кръстовището на rue Rambuteau и rue des Archives.
    Архивът, който се помещава в малък замък с прекрасен двор.
    Place des Vosges – мястото, където е живял Виктор Юго. Мястото, което е пълно с магазини – галерии, едно единствено кафене и красив парк.
   
    Sacré Cœur – белият пратеник, кацнал на 130м. над Париж, наблюдаващ го с неговата история, красота, с неговите граждани и туристи, може би прощаващ грешките му със святото си сърце.
    Павета, носещи история. Сгради – свидетели на събития. Паметници – носители на епохи. Улици, озвучени от джаз и котешко мяукане. Душа, ухаеща на Chanel, пееща за la vie est belle и Champs Elysées.
    Под парижкото небе – минувачи, работещи, туристи, пътешественици, мечтатели, обичащи.
    Под парижкото небе – сълзи на тъга и радост, усмивки и целувки.
    Парижкото небе – купол на всичко прекрасно на едно място, за което някога си чувал.
    Париж – такъв, какъв е бил, е и ще бъде. Такъв, какъвто знаем и такъв, какъвто никога няма да опознаем докрай.

                                         Paris sera toujours Paris…

П.П. „Дом е там, където дупетото ти седне.” -