Провинция. Думата отеква в
главите ни като нещо второстепенно и упаднало. Но тук се появява Франция, за да
ни докаже, че грешим. Богата съм не толкова с това, че посетих Париж, а с това,
че преоткрих френската провинция след 7 години. “Bonjour, Madame. Je voudrais avoir deux baguettes et un petit morceau de Camembert.’’ Пазаруването в кварталния магазин започва с покупката на топли и хрупкави франзели и парче пухкаво френско сирене. Когато налееш виното в чашата, то трябва да “плаче” – вече знаеш, че е качествено. Белите къщи със сини капаци на прозорците и самораслите ружи са неизменна част от облика, а времето е отдавна спряло и вградено в стените на готическите катедрали – любимата ми част от архитектурата.
Всяка педя площ е обработена, сеното – събрано на цилиндри, ниви, осеяни с ветрогенератори.
Любезност, възпитание, добър хумор, хубава храна, много красота, огромни, огромни полета, зад тях океана със своите приливи и отливи - отвъд него чак Америка... Какво ли още крия Франция зад безкрая и величието си?
