А сега накъде? (2)

Вече все по-често се питам какво се случва с най-ценните неща в живота. И изобщо - кои са те? Има ли ги или всичкото е: “Налей ми една ракия!”? Живея си така с мисълта, че все още съществуват някъде, но едва ли в своята чиста форма.
    Свобода. Можем ли да бъдем истински свободни? Днес всички сме зависими от нещо и най-вече от “цивилизацията” – телевизия, интернет, телефон. “Вързани” сме за материалността, защото днес всичко се купува – приятелства, живот. Затова всичко губи стойността си.
    Справедливост. Нормално ли е хора с висше образование да са клошари, а пластмасови, кухи “барбита” да са милиардери? Справедливо ли е да убият детето ти, да се готвиш за погребение, а убиецът да се разхожда на свобода?
    Чест. Една от най-гнусните постъпки на света е да лъжеш. Да, чрез лъжа някои успяват да втълпят на другите своите “хубави” качества, такива, каквито не притежават. Дааа, ето какво означава “чест”.
    Дълг. “Обещавам ти”, обещания, обещания, провалени обещания. Като кажем дълг и се сещаме за изтеглени заеми и какво дължим на банката. Какво се случи с чисто човешкия дълг?
    Състрадание – лесно е да си с някого за ядене и пиене, но готов ли си да бъдеш неотлъчно до приятеля си и да му кажеш с чиста съвест “До теб съм.”? А най-страшното е, че има хора, които плачат заедно с теб. Но в същото време се радват на страданието ти.
    Надежда. Съществуваме и си правим илюзии, че може животът ни да се подобри. Уви, всичко, което получаваме накрая са разбити надежди и разочарования.
    Любов. Някои от нас се влюбват, а други просто обичат. Не е лесно да намериш точния човек днес, при положение, че гледаш най-често разхождащи се свободно по улиците клонинги. Изобщо съществува ли любовта фина и неопетнена в това техническо време?
    Може би се питате защо спрях вниманието си точно върху тези ценности. Вдъхнови ме мисълта на Чърчил: “Всички велики неща на този свят са прости и могат да се изразят с по една дума – свобода, справедливост, чест, дълг, състрадание, надежда.”
    Любовта ли? Няма как да я пропусна. Създадена е , за да бъде вечна, защото тя не е предмет, а чувство. Нищо, че хобито на модерния човек е да се подиграва с чуждите емоции. 

12.09.2013г. – The birthday of an angel

И това лято си дойде, и това лято си отиде. Отново е есен. Да, септември е хубав месец, но е училищен. Отново се влиза в капана и отново се броят дните до следващото лято. И ако не са малките неща в ежедневието, този капан би бил не само клетка, а тъмница. 
Като казвам “малките неща” имам предвид редките разходки с приятели и разговорите по скайп. Сещате се, нали? В онези случаи, в които най-добрата ти приятелка е не на стотици, а на хиляди километри от теб, цяла година си пишете, не много често си говорите по скайп, заради часовата разлика и броите секундите до настъпването на лятната ваканция. Да, онези разговори, които ти подобряват настроението, в случай, че денят ти е бил скапан. Онези разговори, които продължават до 3 часа сутринта, пиеш студен чай, ядеш шоколад и казваш по едно виртуално “Наздраве!”. Мислиш си: “Сега половината от хората на Земята спят, защото утре са на работа или на училище, а ние просто си говорим и сме щастливи.” Радостта от това да преодоляваш тези километри и напук на заповедните изречения: “Лягай си, късно е! Чуваш ли ме какво ти казвам?!” стоиш с кървясали очи пред компютъра. Разказвате какво ви се е случило и си давате съвети.
Да знаеш, че имаш приятел, който е там, някъде, по широкия свят, но е искрен и никога не е пускал ръката ти. Плакал е с теб и се е радвал с теб. Изграждали сте заедно мечтите си и сте пътували с тях къде ли не.
Честит Рожден ден на тази невероятна приятелка, Adella! Остани си все същия genius(защото така си перфектна  ), следвай мечтите си, бори се за тях, все така лъчезарна и сериозна. Бъди себе си, да, знам, че това означава да си останеш лудичка и понякога да се лигавиш, но лудите сме на изчезване и трябва да се подкрепяме. You know that you can always count on me and I’ll always stay beside you.
Забавлявай се днес, защото това е твоят ден, ама се забалявай и от мое име.  
RAWR( това е на динозавърски  ), обичам те, I love you, Je t’aime, Ich liebe dich, Te amo, أنا أحبك , ես քեզ սիրում եմ !    

1 септември 2013г. – световен ден на мира?

През 1939год.(точно преди 74 години) на днешния ден думите на прадядо ми са били: “Трагедията на света започва.” Хиляди невинни хора са загубили живота си само заради псевдо идеите на един зъл гений. И винаги е било така. Хората, които имат власт се интересуват само от действията си, но не и от последствията. Явно това да притежаваш нещо и то мащабно те изкривява.
    Днес на тази дата празнуваме световния ден на мира. Да, нека празнуваме, но що за празник на мира е това, при положение, че в навечерието му Барак Обама обявява, че ще предприеме военни действия срещу Сирия? Трябва да призная, че не разбирам от политика и не се меся, но разбирам от хуманност и далеч не съм сигурна дали светът ще може да понесе още една трaгедия. Имайки предвид и модерните технологии тази трагедия може би ще бъде наситена с повече кръв и смърт. Трагедия, за която дори и нейните “писатели” ще съжаляват.
    Първите есенни листа падат свободно и безгрижно на земята, и биват стъпквани безмислостно от нас. Превръщаме ги в прах без дори да се замисляме. Да, това е техният край. Мисля си: “Ами ако те са олицетворение на бъдещите жертви?”...