27.03.завинаги

Днес за много от вас е един обикновен делничен ден, който не се различава по абсолютно никакъв начин от сряда или вторник, или миналия четвъртък, просто един 27-ми март. Но не всички са толкова безразлични към тези 24 часа. Голяма част от хората по цял свят празнуват. Да, днес е празник, който за някои не е по-маловажен, от който и да било друг. Да, днес е денят на театъра. Ден, в който всички, посветени на това велико изкуство, се чувстват специални, защото са част от цялата необяснима магия. Магия, която е завладяла човечеството от Древна Елада до наши дни, оцеляла независимо от епохите и препускащото време. Магия, която вечно ще живее, защото именно тя ще продължава да показва на човека грешките, винаги ще продължава да изпълнява отредените й задачи – да разплаква, да разсмива, да дава, да поучава, да възвисява. Да прави всичко онова, което човекът не може да открие в непрекъснато усложняваното си просто съществуване. Той никога не трябва да забравя, че може да отиде на театър, когато се чувства тъжен, потиснат, изморен, отхвърлен и пр., защото театърът – изкуството, винаги се интересува от хората, никога няма да ги изостави. Ние него храним и то – нас.
    На 27-ми март би трябвало всеки да празнува триумфалната екзистенция на театъра, независимо от професията си, защото той може да представлява спасение от всичко останало, което убива човешкото в нас. Театърът е нашето говорещо огледало, което никога не се праши.
    И всеки път, когато ти се иска да изкрещиш, когато ти е омръзнало от света такъв, какъвто е, отиди на театър, драги читателю. Там, в онзи храм, ще намериш упование. Прекрасно, нали?
    Честит празник на всички, чиито сърца са въвлечени във вихрушката на това чидо, на тази вечност, наречена ТЕАТЪР!