вторник, 30 юли 2013 г.

Andy Biersack

“Докато растем ние научаваме, че дори човекът, за когото не допускаме, че ще ни разочарова, най-вероятно ще го направи. Сърцето ти ще бъде разбивано навярно повече от един път и става по-трудно всеки път. Ти също ще разбиваш сърца. Ти ще се караш с най-добрия си приятел. Ще обвиняваш любимия си човек за нещата, които предишният е направил. Ще плачеш, защото времето лети твърде бързо и евентуално ще загубиш някой, който обичаш. Затова снимай много, смей се много и обичай сякаш никога не си бил нараняван, защото всеки 60 секунди, които прекарваш натъжен са минута на щастие, която никога няма да си върнеш.” – Анди Биурсек, Black Veil Brides

"As we grow up, we learn that even the one person that wasn’t supposed to ever let us down, probably will. You will have your heart broken probably more than once and it gets harder every time. You’ll break hearts too. You’ll fight with your best friend. You’ll blame a new love for things an old one did. You’ll cry because time is passing too fast and you’ll eventually lose someone you love. So take too many pictures, laugh too much and love like you’ve never been hurt because every sixty seconds you spend upset is a minute of happiness you’ll never, get back.” - Andy Biersack, Black Veil Brides

Sofia Rocks 2013

Нищо, че минаха дни от Sofia Rocks все още съм на стадион "Васил Левски". Все още съм там и пея Your betrayal, Tears don't fall, Benzin, Du hast... Bullet for my valentine разцепиха облаците и отвориха път на слънчевите лъчи чрез тежките тонове, а Rammstein превърнаха нощта в ден чрез всичките фойерверки, нестихващите огньове и цялата енергия, която бушуваше между тях и публиката. Цялата илюминация, която по невероятен начин се свързваше с тежката музика, това всичко ни накара да забравим къде се намираме. Преобърна представите ни за невероятно шоу и истински, тежък, но разтоварващ рок. Ще помня датата 26.07.2013 завинаги. Докато тази група разтърсваше София спрях да скачам и да пея, и си казах:"Заслужава си да се трудиш цяла година само за тези няколко часа." Споменът ми от онази вечер никога няма да избледнее. На такива концерти, насред 20 000 души, човек се чувства нищожен, но е щастлив, дори горд, че е част от едно незабравимо събитие. Благодаря на тези прекрасни музиканти! Bullet for my valentine,Rammstein, запомнете тези имена!

събота, 20 юли 2013 г.

Радостта от летенето

Винаги съм искала да имам криле. Завиждам на птиците. Те могат да литнат, когато си поискат, да отлетят накъдето си искат. Докато ние, хората, сме принудени да влачим веригите си по калната земя.
    Намирам полета за нещо изключително красиво. Свиването и разпъването на крилете, сякаш въздухът се пропуква, а с него и времето. Обичам да наблюдавам птиците във връхната им точка на свобода.
    Да, ние не можем да летим самостоятелно, нямаме свободата да се докоснем до облаците, да бъдем близо до ангелите, да се доближим до слънцето, да изгорим и да възкръснем от пепелта си. Не можем всичко това, но можем да летим и мисля, че тук е мястото да благодаря на техниката. Самолетът – едно от най-великите изобретения на човечеството. Благодарение на него преодоляваме хиляди километри за броени часове. Това, за което човекът е мечтал вече е реалност. Да и ние можем да летим. И колко пъти съм изкала да счупя прозореца до мен и да гушна някое пухкаво облаче, да се почувствам като истинска свободна птица...
    А моментът, в който самолетът набира скорост и изведнъж се отлепва от майката Земя – това не мога да го заменя за нищо на света!
    Да, ние всички можем да летим, но може би не винаги е нужна помощта на техниката.