Някой открадна децата. Всичките деца. „К’фо ма зяпаш, ма, офцо?!” ми вика една. Вече е нормално децата да не са деца. Да порастват преждевременно и да са изнервени от живота. Да пушат, за да забравят проблемите си. Да псуват, обиждат и подиграват, защото знаят и могат всичко. Да крещят на родителите си, защото те, виждаш ли, им мислят само злото. Да не уважават учителите, защото ги мислят за глупави. Да се съревновават помежду си с колите на тате и мама. Да се гримират вместо да тичат с разранени колене. Да си продупчват езиците и да се плезят вместо да знаят какво и кога да говорят. Да си пазят парите за презервативи вместо за сладолед. Да търсят фалшиви лини карти, за да отидат на концерт на Фики. Да загърбват баба си и дядо си, защото те вече са възрастни и имат нужда от тях. Да надраскат знака „STOP” на близкото кръстовище, където някоя кола ще ги убие утре.
...
Ей, родители, май и вие сте виновни.
Деца, моля ви, върнете се.
...
Ей, родители, май и вие сте виновни.
Деца, моля ви, върнете се.
