Странно е всяка година да пишеш пожелания
за абитуриентите и да се опитваш да живееш с (под)съзнателното самозаблуждение,
че това е толкова далеч от теб. Странно е да мислиш, че никога няма да ти се случи.
Но ето, че поредният випуск завършва, а ти си част от него.
Колко бързо лети времето – едно от най-трудните неща за проумяване на този свят, може би. И е трудно, защото не искаме да го приемем – страхуваме се.
Не мога да повярвам, че завършвам, защото сякаш вчера бях осми клас, а днес се подготвям... освен за изпити се подготвям за живота, за живота извън сигурността на училището. Както знаем – един период приключва, за да започне друг, но през последните дни не мисля за бъдещето, а за миналото.
Мисля, за ужасите години преди да бъда приета в гимназията. За всичко, което изтърпях в началното училище, за броенето на никога несвършващите часове до завършването на седми клас. Стига! Не си заслужава...
Училището, което обичам е Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св.Кирил и Методий”. Знам, че много от вас биха се изсмяли или най-малкото учудили от това, че обичам училището. Зубърско е да учиш без да разбираш и да се боиш от петица в дипломата заради манията си за болно „съвършенство”. Човешко е да обичаш мястото, където си срещнал разбиране, приятелство, топлина. Именно тук намерих това, което доста хора си мислят за непостижимо в (може би) най-мразената институция.
Благодарна съм за прекрасните хора – верни приятели(учители и съученици от всички класове), които срещнах. Благодарна съм за онзи глас, който при подреждането на желанията след изпитите ми подсказа на първо място да напиша: ГХП „Св.Св.Кирил и Методий”, френски език. Благодаря на учителите за всички получени знания, свързани не само с учебния материал. Благодаря им за приемствеността, разбирането, окуражаването и за еталона, от който всички ученици трябва да се поучат, защото нашите учители са нашите будители. Благодаря на всички приятели за подкрепата, невероятните взимоотношения, за споделените неповторими мигове, за всичко, за което никога не бях мечтала.
Ревностно защитавам моето училище и винаги ще го правя, когато някой се опита да се изкаже против него. Не забравяйте, че каквото повинакало – такова се обадило. А за онези, които изобщо не учат в ГХП и не знаят какво приказват – сбъркали сте адреса. :*
На по-малките ученици мога да кажа само да се радват на късмета си, а на випуск 2014 – дано радостта и успехите ни спохождат навсякъде и дано добрите хора не ни оставят никога.
Ще ми липсвате!
Колко бързо лети времето – едно от най-трудните неща за проумяване на този свят, може би. И е трудно, защото не искаме да го приемем – страхуваме се.
Не мога да повярвам, че завършвам, защото сякаш вчера бях осми клас, а днес се подготвям... освен за изпити се подготвям за живота, за живота извън сигурността на училището. Както знаем – един период приключва, за да започне друг, но през последните дни не мисля за бъдещето, а за миналото.
Мисля, за ужасите години преди да бъда приета в гимназията. За всичко, което изтърпях в началното училище, за броенето на никога несвършващите часове до завършването на седми клас. Стига! Не си заслужава...
Училището, което обичам е Гимназия с хуманитарен профил „Св.Св.Кирил и Методий”. Знам, че много от вас биха се изсмяли или най-малкото учудили от това, че обичам училището. Зубърско е да учиш без да разбираш и да се боиш от петица в дипломата заради манията си за болно „съвършенство”. Човешко е да обичаш мястото, където си срещнал разбиране, приятелство, топлина. Именно тук намерих това, което доста хора си мислят за непостижимо в (може би) най-мразената институция.
Благодарна съм за прекрасните хора – верни приятели(учители и съученици от всички класове), които срещнах. Благодарна съм за онзи глас, който при подреждането на желанията след изпитите ми подсказа на първо място да напиша: ГХП „Св.Св.Кирил и Методий”, френски език. Благодаря на учителите за всички получени знания, свързани не само с учебния материал. Благодаря им за приемствеността, разбирането, окуражаването и за еталона, от който всички ученици трябва да се поучат, защото нашите учители са нашите будители. Благодаря на всички приятели за подкрепата, невероятните взимоотношения, за споделените неповторими мигове, за всичко, за което никога не бях мечтала.
Ревностно защитавам моето училище и винаги ще го правя, когато някой се опита да се изкаже против него. Не забравяйте, че каквото повинакало – такова се обадило. А за онези, които изобщо не учат в ГХП и не знаят какво приказват – сбъркали сте адреса. :*
На по-малките ученици мога да кажа само да се радват на късмета си, а на випуск 2014 – дано радостта и успехите ни спохождат навсякъде и дано добрите хора не ни оставят никога.
Ще ми липсвате!
