Happy
Birthday to the girl I know since her birth!
Happy Birthday to the girl who is clever, intelligent, beautiful, charming.
Happy Birthday to the true friend I can always trust.
Happy Birthday to the one and only !
Познавам я от бебешката количка и още помня как я бутах, как се опитвах да я нахъсвам да се научи да кара колело. Помня как тичахме, падахме, ставахме и отново побягвахме към... мечтите. Хилядите игри все още са пред очите ми, а безкрайните разговори още кънтят в ушите ми. Помня как напълних едно листо с пясък, завих го, набучих една клечка и казах: “Ето така, Аделче, се правят сърмички.” Помня как почиствахме раните си една на друга, момента, в който чухме първата си рок песен, скитническите ни изкачвания по пловдивските тепета, рисунките, тебеширите, виковете, идеите. А сега вече сме големи. А!... Големи, големи, колко да сме големи? Пак се забавляваме като деца, гледаме анимации, смеем се на същите шеги. Вярно е, че не тичаме, защото годините си казват думата ( :D ), но важното е, че сме запазили детския пламък, поддържан от любовта към света и по-точно към малките неща в ежедневието, които могат да те накарат да се усмихнеш(водните боички, примерно). Продължаваме да чакаме лятото с нетърпение, а до него единствената ни останала възможност са разговорите по скайп, които водим по цели нощи.
Струва си, струва си да имаш приятел на хиляди километри от теб, защото може физически да сте далече, но ти стига тая мисъл за сродната душа. Понякога дори ти стига да погледнеш часа, да изчислиш разликата и да си кажеш: “Какво ли прави? Сигурно вечеря.” Струват си минутите, часовете, дните, месеците чакане, за да чуеш звънеца в някой хубав летен ден и да си кажеш: “Ето я! Пристигнала е!”. Струва си да отвориш вратата и да крещите в един глас от радост, че сте заедно отново. Да, защото лятото = зима без приятели. Защото лятото не е само сезон и приятелството не е клише.
Hardy part today in Ansar Mall. :D След всичко, което написах ти пожелавам здраве, късмет, щастие, успехи, спокойствие, светлина, вяра, сила, любов, пътувания. Остани AdIlla/Adla(или както ти е името :D ), която познавам. Ти винаги ще си Силвия, която защитава Уондър(мен) от Лорд Хейтър. Никога не забравяй, че “Grand est celui qui n’a pas perdu son cœur d’enfant.”
بحبك ادي!
Happy Birthday to the girl who is clever, intelligent, beautiful, charming.
Happy Birthday to the true friend I can always trust.
Happy Birthday to the one and only !
Познавам я от бебешката количка и още помня как я бутах, как се опитвах да я нахъсвам да се научи да кара колело. Помня как тичахме, падахме, ставахме и отново побягвахме към... мечтите. Хилядите игри все още са пред очите ми, а безкрайните разговори още кънтят в ушите ми. Помня как напълних едно листо с пясък, завих го, набучих една клечка и казах: “Ето така, Аделче, се правят сърмички.” Помня как почиствахме раните си една на друга, момента, в който чухме първата си рок песен, скитническите ни изкачвания по пловдивските тепета, рисунките, тебеширите, виковете, идеите. А сега вече сме големи. А!... Големи, големи, колко да сме големи? Пак се забавляваме като деца, гледаме анимации, смеем се на същите шеги. Вярно е, че не тичаме, защото годините си казват думата ( :D ), но важното е, че сме запазили детския пламък, поддържан от любовта към света и по-точно към малките неща в ежедневието, които могат да те накарат да се усмихнеш(водните боички, примерно). Продължаваме да чакаме лятото с нетърпение, а до него единствената ни останала възможност са разговорите по скайп, които водим по цели нощи.
Струва си, струва си да имаш приятел на хиляди километри от теб, защото може физически да сте далече, но ти стига тая мисъл за сродната душа. Понякога дори ти стига да погледнеш часа, да изчислиш разликата и да си кажеш: “Какво ли прави? Сигурно вечеря.” Струват си минутите, часовете, дните, месеците чакане, за да чуеш звънеца в някой хубав летен ден и да си кажеш: “Ето я! Пристигнала е!”. Струва си да отвориш вратата и да крещите в един глас от радост, че сте заедно отново. Да, защото лятото = зима без приятели. Защото лятото не е само сезон и приятелството не е клише.
Hardy part today in Ansar Mall. :D След всичко, което написах ти пожелавам здраве, късмет, щастие, успехи, спокойствие, светлина, вяра, сила, любов, пътувания. Остани AdIlla/Adla(или както ти е името :D ), която познавам. Ти винаги ще си Силвия, която защитава Уондър(мен) от Лорд Хейтър. Никога не забравяй, че “Grand est celui qui n’a pas perdu son cœur d’enfant.”
بحبك ادي!
