Знам, че след като прочетете
всичко това, ще ми кажете: “Не си права”. Защо да не съм права? Нали живеем в
демократично общество и всеки може да изразява мнението си свободно?
Животът не е нито лесен, нито труден. Той не е нито дълъг, нито толкова кратък. Имаш време да скърбиш, да се радваш, да си нараняван, да обичаш, да мързелуваш, но най-вече да бъдеш себе си и да се променяш. Имаш време за всичко, но си мислиш, че времето няма време за теб. Това не е вярно.
Винаги има и ще има хора, които ти се подиграват, мразят, ненавиждат. Винаги ще има и такива, които не могат да си представят живота без теб. Игнорирай онези, които не харесваш и отдай вниманието си на тези, които обичаш.
Всеки мрази скръбта, но и тя дава много, защото в такива моменти разбираш неща за себе си и другите. А радостта е безценна. Тя открива пътя към щастието. То често ни се струва недостижимо, но съществува. Няма нещо, което да съществува и да е недостижимо. Винаги има начин.
Всеки от нас е бил нараняван. Всеки от нас наранява. Сигурна съм. Но раните не са ли плод на долна омраза, породена от горчива любов? И все пак, всичко, което ти остава в един момент е способността ти да обичаш.
Няма родител, учител или възрастен като цяло, който не е правил забележка на някое дете за мързела. Разберете, това, което вие наричате “мързел” е почивка за нас. Училището(поне по-голямата част от предметите) ни убива, затваря. Аз съм от тези, които израстнаха с хард рок и хеви метъл, а по душа са пънкари. Не сме глупави и можем да преценим кога да работим и кога да си почиваме. Това не е тъпо оправдание, че не искаме да прочетем повечето от книгите, които влизат в задължителната подготовка. Дайте ни Тери Пратчет и Дж.К.Роулинг. Но не, в случая никой не е виновен. Системата ни изкривява. Отнема свободата и на учителите, и на учениците.
“Бъди себе си” – колко комерсиализирана, но вярна фраза. Е, аз се опитвам да бъда такава, каквато съм, но да бъдеш човек е толкова скучно. Оплакваш се на другите за щяло и нещяло. Нараняваш, за да отмъстиш за грешките на някой друг. Не можеш да си намериш място, което да ти харесва на 100%, колкото и да пътуваш. Ето защо съм склонна да се призная за паднал ангел, чийто домашен любимец е еднорог е преливащи цветове. Разбира се, обществото би ме затворило в лудница. Ако съм безсърдечна, ще кажат, че съм чудовище. Ако се отрека от религията си, ще кажат, че нямам срам. Ако ми се пее и пея фалщиво, ще кажат, че съм некадърна. Ако не уча и бягам от училище, за да свиря в рок група, ще кажат, че съм упаднала. Ако не поздравя учител, който се е заяждал с мен, ще кажат, че съм невъзпитана. Ако казвам истината, ща кажат, че съм жестока и брутална. В такъв случай защо навсякъде пише:”Бъди себе си.”? Защото на думи всичко е лесно.
Затова просто живей! Когато страдаш – изстрадвай всичко докрай. Когато обичаш – обичай без задръжки. Когато се бунтуваш – бунтувай се без страх. Когато мързелуваш – мързелувай без угризения. Когато се усмихваш – усмихвай се до ушите. Когато се гордееш – дай причина на хората да запомнят името ти. Когато викаш – викай и не щади гласа си. Когато прощаваш – прощавай без задни мисли. Бягай, не спирай, не се замисляй прекалено много, поеми си въздух и продължавай. Никой от нас няма спирачки. Свободни сме дошли на този свят и свободни си отиваме. Принудени сме да се влачим с тежки окови, но ни е дадена сила и можем да ги строшим. Каквото и да става – мечтай! Мечтите са едно от най-свободните неща.
А относно времето – то е просто човешка измислица.
Животът не е нито лесен, нито труден. Той не е нито дълъг, нито толкова кратък. Имаш време да скърбиш, да се радваш, да си нараняван, да обичаш, да мързелуваш, но най-вече да бъдеш себе си и да се променяш. Имаш време за всичко, но си мислиш, че времето няма време за теб. Това не е вярно.
Винаги има и ще има хора, които ти се подиграват, мразят, ненавиждат. Винаги ще има и такива, които не могат да си представят живота без теб. Игнорирай онези, които не харесваш и отдай вниманието си на тези, които обичаш.
Всеки мрази скръбта, но и тя дава много, защото в такива моменти разбираш неща за себе си и другите. А радостта е безценна. Тя открива пътя към щастието. То често ни се струва недостижимо, но съществува. Няма нещо, което да съществува и да е недостижимо. Винаги има начин.
Всеки от нас е бил нараняван. Всеки от нас наранява. Сигурна съм. Но раните не са ли плод на долна омраза, породена от горчива любов? И все пак, всичко, което ти остава в един момент е способността ти да обичаш.
Няма родител, учител или възрастен като цяло, който не е правил забележка на някое дете за мързела. Разберете, това, което вие наричате “мързел” е почивка за нас. Училището(поне по-голямата част от предметите) ни убива, затваря. Аз съм от тези, които израстнаха с хард рок и хеви метъл, а по душа са пънкари. Не сме глупави и можем да преценим кога да работим и кога да си почиваме. Това не е тъпо оправдание, че не искаме да прочетем повечето от книгите, които влизат в задължителната подготовка. Дайте ни Тери Пратчет и Дж.К.Роулинг. Но не, в случая никой не е виновен. Системата ни изкривява. Отнема свободата и на учителите, и на учениците.
“Бъди себе си” – колко комерсиализирана, но вярна фраза. Е, аз се опитвам да бъда такава, каквато съм, но да бъдеш човек е толкова скучно. Оплакваш се на другите за щяло и нещяло. Нараняваш, за да отмъстиш за грешките на някой друг. Не можеш да си намериш място, което да ти харесва на 100%, колкото и да пътуваш. Ето защо съм склонна да се призная за паднал ангел, чийто домашен любимец е еднорог е преливащи цветове. Разбира се, обществото би ме затворило в лудница. Ако съм безсърдечна, ще кажат, че съм чудовище. Ако се отрека от религията си, ще кажат, че нямам срам. Ако ми се пее и пея фалщиво, ще кажат, че съм некадърна. Ако не уча и бягам от училище, за да свиря в рок група, ще кажат, че съм упаднала. Ако не поздравя учител, който се е заяждал с мен, ще кажат, че съм невъзпитана. Ако казвам истината, ща кажат, че съм жестока и брутална. В такъв случай защо навсякъде пише:”Бъди себе си.”? Защото на думи всичко е лесно.
Затова просто живей! Когато страдаш – изстрадвай всичко докрай. Когато обичаш – обичай без задръжки. Когато се бунтуваш – бунтувай се без страх. Когато мързелуваш – мързелувай без угризения. Когато се усмихваш – усмихвай се до ушите. Когато се гордееш – дай причина на хората да запомнят името ти. Когато викаш – викай и не щади гласа си. Когато прощаваш – прощавай без задни мисли. Бягай, не спирай, не се замисляй прекалено много, поеми си въздух и продължавай. Никой от нас няма спирачки. Свободни сме дошли на този свят и свободни си отиваме. Принудени сме да се влачим с тежки окови, но ни е дадена сила и можем да ги строшим. Каквото и да става – мечтай! Мечтите са едно от най-свободните неща.
А относно времето – то е просто човешка измислица.
