Винаги съм се питала какво ли е да бъдеш истински свободен. Може би ние никога няма да разберем това. Всеки е привързан, да не кажа и “пристрастен” към нещо. Нещо, без което не може да живее. Но понякога намирам време, макар и малко, и гледам звездите. Те – милиони, аз – една. Замислям се тогава какво е свобода. Тя в своя чист, неопетнен вид. Неосъзната. Недостижима. Химера. Давам си сметка, че точно тялото е това, което ни приковава. Тялото не с неговата материалност, а тялото и съзнанието, привикнали с цивилизацията. Докато гледам звездите мога да се почувствам истински свободна. Също като тях. Свободата е състояние на духа, но и избор. Историята, обаче, ни показва, че дръзнали да направят своя избор са наказвани често със смърт. А днес, когато си мислим, че сме истински свободни, в същност, сме най-приковани. Претрупвани сме ежеминутно с ненужна информация.
Понякога ми се иска да имам криле. Да летя. Къде бих отишла? Не знам, но със сигурност не бих се застояла на едно място.
А относно звездите – те могат да бъдат най-добрата компания на един човек, страдащ от синдорма Summertime sadness. В такъв момент осъзнаваш колко самотен можеш да бъдеш в своята свобода. И колко свободен в собственото си падане в случай, че някой е отрязъл крилете ти.
”Думи – смисъл и зов:
свобода и любов!
За любовта бих презрял
и смъртта.
За свободата бих пожертвал
любовта.” – Шандор Петьофи
Няма коментари:
Публикуване на коментар