Казвате, че
не ви пука за това кой къде е ходил, с
кого, какво е ял, пил ,какво е правил,
веселил ли се е и т.н. Казвате, че ви е
омръзнало да гледате публикувани тъжни
песни, защото еди-кой си е скъсал с
гаджето си. Омръзнало ви било от статуси,
които гласят: „Вали дъжд“ и от мъдрите
мисли, гъмжащи по „стените“ на
полупресните кифли. Заявявате утвърдително,
че не ви интересува, че не ви пука.
Да, ама не! Пука ви! Пука ви, защото, ако
не ви пукаше, нямаше да пишете подобни
публикации. Пука ви, защото имате
необходимото време, за да се дразните.
Защото отделяте енергията и мисълта да
пишете, че не ви пука. За съжаление, не
само във Фейсбук сте такива. Такива сте
и извън кибер пространството. Казвате,
че не ви пука за това, че сте се скарали
с родителите си или с учителката по
физика, или с най-добрия си приятел. Не
ви пука за това кой какво е казал или
направил за вас. Не ви пука за другите
хора и за живота ви като цяло.
Не ви упреквам. Трябва дави пука. Не за ланшния сняг или за таговете от кафенетата, разбира се. А за караницата вкъщи, в училище, с приятелите. За хората. Не за тези от учрежденията, които дразнят всички. А за онези, на които им пука за вас. Защото без пукане, тоя свят отдавна да си е заминал. Нямаше да съществуват добротата, лоялността, уважението, състраданието, любовта.
Следващия път, когато влезете в „социалния“ си профил, уверете се, че в Началото ви излизат писания, снимки, от които се интересувате.
Следващия път преди да кажете/напишете: „Пука ли ми? Не!“, се убедете, че не го казвате, за да повярвате в неистинното.
Не ви упреквам. Трябва дави пука. Не за ланшния сняг или за таговете от кафенетата, разбира се. А за караницата вкъщи, в училище, с приятелите. За хората. Не за тези от учрежденията, които дразнят всички. А за онези, на които им пука за вас. Защото без пукане, тоя свят отдавна да си е заминал. Нямаше да съществуват добротата, лоялността, уважението, състраданието, любовта.
Следващия път, когато влезете в „социалния“ си профил, уверете се, че в Началото ви излизат писания, снимки, от които се интересувате.
Следващия път преди да кажете/напишете: „Пука ли ми? Не!“, се убедете, че не го казвате, за да повярвате в неистинното.