Радостта от летенето

Винаги съм искала да имам криле. Завиждам на птиците. Те могат да литнат, когато си поискат, да отлетят накъдето си искат. Докато ние, хората, сме принудени да влачим веригите си по калната земя.
    Намирам полета за нещо изключително красиво. Свиването и разпъването на крилете, сякаш въздухът се пропуква, а с него и времето. Обичам да наблюдавам птиците във връхната им точка на свобода.
    Да, ние не можем да летим самостоятелно, нямаме свободата да се докоснем до облаците, да бъдем близо до ангелите, да се доближим до слънцето, да изгорим и да възкръснем от пепелта си. Не можем всичко това, но можем да летим и мисля, че тук е мястото да благодаря на техниката. Самолетът – едно от най-великите изобретения на човечеството. Благодарение на него преодоляваме хиляди километри за броени часове. Това, за което човекът е мечтал вече е реалност. Да и ние можем да летим. И колко пъти съм изкала да счупя прозореца до мен и да гушна някое пухкаво облаче, да се почувствам като истинска свободна птица...
    А моментът, в който самолетът набира скорост и изведнъж се отлепва от майката Земя – това не мога да го заменя за нищо на света!
    Да, ние всички можем да летим, но може би не винаги е нужна помощта на техниката.