И това лято си дойде, и това лято си отиде. Отново е есен. Да, септември е хубав месец, но е училищен. Отново се влиза в капана и отново се броят дните до следващото лято. И ако не са малките неща в ежедневието, този капан би бил не само клетка, а тъмница.
Като казвам “малките неща” имам предвид редките разходки с приятели и разговорите по скайп. Сещате се, нали? В онези случаи, в които най-добрата ти приятелка е не на стотици, а на хиляди километри от теб, цяла година си пишете, не много често си говорите по скайп, заради часовата разлика и броите секундите до настъпването на лятната ваканция. Да, онези разговори, които ти подобряват настроението, в случай, че денят ти е бил скапан. Онези разговори, които продължават до 3 часа сутринта, пиеш студен чай, ядеш шоколад и казваш по едно виртуално “Наздраве!”. Мислиш си: “Сега половината от хората на Земята спят, защото утре са на работа или на училище, а ние просто си говорим и сме щастливи.” Радостта от това да преодоляваш тези километри и напук на заповедните изречения: “Лягай си, късно е! Чуваш ли ме какво ти казвам?!” стоиш с кървясали очи пред компютъра. Разказвате какво ви се е случило и си давате съвети.
Да знаеш, че имаш приятел, който е там, някъде, по широкия свят, но е искрен и никога не е пускал ръката ти. Плакал е с теб и се е радвал с теб. Изграждали сте заедно мечтите си и сте пътували с тях къде ли не.
Честит Рожден ден на тази невероятна приятелка, Adella! Остани си все същия genius(защото така си перфектна ), следвай мечтите си, бори се за тях, все така лъчезарна и сериозна. Бъди себе си, да, знам, че това означава да си останеш лудичка и понякога да се лигавиш, но лудите сме на изчезване и трябва да се подкрепяме. You know that you can always count on me and I’ll always stay beside you.
Забавлявай се днес, защото това е твоят ден, ама се забалявай и от мое име.
RAWR( това е на динозавърски ), обичам те, I love you, Je t’aime, Ich liebe dich, Te amo, أنا أحبك , ես քեզ սիրում եմ !
Няма коментари:
Публикуване на коментар