Върнете ни Кърт Кобейн и ще Ви изпратим Лейди Гага И Ники Минаж

    Преди доста време бях харесала в социалната мрежа страница, която носи името “Give us back Kurt Cobain and we will send you Lady Gaga”. След това започнах наблюденията си върху модерната музика и ето, че стигам до момента, в който отчаянието ми магически изригва в ярост.
    Не мога да разбера как може голям процент от света да се прекланя пред Лейди Гага и Ники Минаж, и тем подобните им разновидности. Отказвам да приема факта, че вече е напълно нормално малките деца да слушат песни, лишени от смисъл, лишени от музика и да гледат клипове, от които най-вече могат да се поучат порно актрисите. Отказвам да приема, че родителите се интересуват само от образованието, но не и от културата на децата си. Не мога да разбера защо на обществата им е все тая от кого на какво се учат бъдещите поколения. Гага и Минаж не са виновни – всеки гледа си продава продукта в крайно материалното измерение, което май ние сами създадохме. Кажете ми защо и кога музиката се превърна в индустрия. Мислех си, че индустрията служи(примерно) за производство на носни кърпи, които употребяваме и изхвърляме. И тук идва въпросът: музиката днес музика ли е? И защо църквата заклеймява метъла като казва, че е работа на Сатаната? Християнско ли е да „пееш” и да показваш как мъже и жени пипат силиконовия ти задник?
    Отказвам да ми се налага мнението, че гореспоменатите персони притежават, каквито и да било умения. Отказвам да слушам мнения от типа на: „Изроди с китари.” от хора, които харесват пластмасовата „красота” и иновативната мода, която въвежда роклите от месо, когато в другия край на света хората дори нямат вода. Според мен е по-греховно да казваш: „Попкултурата беше в изкуството, а сега изкуството е в попа, в мен.”, отколкото да свириш на барабани. Отказвам да приема, че пошлото се превърна в перманентно състояние на т.нар. хубост.
    Ужасно е това, което се случва на световната музикална сцена, а мисълта за масовото промиване на мозъци чрез този „културен” феномен ме ужасява. Модерната поп-музика изкриви моралните устои, като любовта и надеждата, за които човек е роден да се бори, и ги превърна в банални и опетнени клишета.
    Съжалявам, но това не е музика. Да, можете да кажете, че метълите крещят, но бъдете сигурни, че знаят за какво го правят. А аз сега Ви питам: за какво Вашите любими изпълнителки показват простотията, която трябва да бъде закопана и никога повече изровена?
    Ако имаше сила, с която мога да се споразумея бих ни върнала обратно Кърт Кобейн и бих изпратила Ники Минаж, Лейди Гага, Джъстин Бийбър и цялата тази американска измет, която днес ни нарежда как и какво да чувстваме, в какво да вярваме, как да се обличаме,как да мислим. А докато чакам да тази сила и докато наблюдавам как кърпите, които никога няма да изхвърлим се омърсяват още повече и същевременно се обожествяват, ще продължавам да се възмущавам, да се бунтувам по моя си странен във Вашите очи начин. Ще продължавам да си се смея на цялата пошлост, която ни залива ежесекундно, докато компанийката и аз си слушаме „убийците – сатанисти”, които пеят за „войни и смърт”, докато Вие заедно с анакондовите и телешките Ви дроб сарми разисквате дълбоко екзистенциални въпроси.