Скъпа техника,
Искам да ти благодаря за всичко, което направи за
човечеството. Ти внесе светлина в домовете ни и превръщаш нощите в дни на улиците.
Научи ни как да събираме безкрайна информация в няколко грама. Доближаваш ни максимално към изкуството, защото ни позволяваш да слушаме музика, да гледаме филми и да разбираме за култури събития свободно. Събираш ни с най-добрите ни приятели и роднините ни, които живеят на хиляди километри от нас. Позволяваш ни да четем, да пишем, да гледаме, да слушаме за страданието на едни и богатството на други. Даваш ни свободата да учим и да споделяме с всички това, което ни интересува.
Ти си най-великото човешко откритие, но защо ние, хората, които те създадохме, не преставаме да се оплакваме от теб? Е, мисля, че се опитваме да те обвиняваме, защото ни е страх да си признаем собствените грешки. Страх ни е от това, че те използваме, за да се самоунищожаваме – да причиняваме болка, да внасяме ужас, благодарение на безграничните ти възможности. Но, моле те, продължавай да се развиваш и да ни удивяваш, защото ако ни чакаш да се променим – ще изчезнеш. Ние винаги сме си били същите – и преди, и след появата ти. Все търсим грешките извън себе си и някак чудновато ги откриваме...или по-скоро - вярваме, че сме ги открили. Да, проблемът е, че често вярваме в това, в което не трябва и убедим ли се един път в правотата си – няма спасение. Да, точно така. За нас няма изгледи за спасение. Ще продължаваме с познатите си методи и ще се оправдаваме по един и същи начин. Човешка му работа.
С уважение,
нормален(?) човек
Няма коментари:
Публикуване на коментар