Преди известно време ми се скараха за това, че не съм
положително настроена. Помолих да ми се даде тема, а тя е „Кога хората се
променят?”. Не съм обещавала да мисля положително, но и да съм – било е лъжа.
Съжалявам. :D
Новите интереси водят до откриването на нови светове. Няма как да остана безпристрастна, не мога да не кажа, че изкуството променя най-драстично. Представлявайки огледало на света, то ни помага да откриваме собствени си грешки по един деликатен и директен начин. От друга страна разбираме за отрицателното, което се състои у нас несъзнателно и го променяме също по несъзнателен начин. Изкуството ни представя живота от друг ъгъл, слага ни очилата на съществуващото невъзможно, отвежда ни в непознати(а доста често и в нереални) светове, променя мирогледа ни. Променя ни като личности и ни усъвършенства в цялостното ни несъвършенство.
Променяме се, когато „срещнем” различните житейски ценности, като (например) вярата. Вярата в нещо ни крепи и провокира стремежа ни към постигане на целта. А до всяка цел трябва да се измине път, осеян с различни премеждия и, най-вече, уроци. Всяка стъпка оставя следа у нас, следите бавно се превръщат в белези, а един белег носи със себе си хиляди спомени. Научили урока се стремим да го използваме и колкото повече знаем, толкова повече се отдалечаваме от незнанието, което е заложено в човешката природа. Знанието е промяна.
Моля, всички на колене пред Нейно Величество – Любовта!
Няма начин да си останеш чукундур(ако си такъв по рождение), когато срещнеш човек, който преобръща целия ти свят с главата надолу и се вихри като ураган в малкото ти затворено съществуване(да, то е такова, защото прекрасните страни на живота са жестоко убивани от ежедневието). Излизаш от клалъфката си и разбираш, че си готов за нещо ново, нещо различно. Израстваш в духовен план и някак си светът ти се струва различен, по-хубав.
Променяме се всеки ден, но не го осъзнаваме. Грешката ни е там, че „дебнем” грандиозното събитие с надеждата, че то ще ни „измъкне” от стереотипа. Големи събития се случват всеки ден, но искаме повече помпозност, за да ги забележим. Вътрешното се страхуваме от промяната, но същевременно я желаем силно, защото знаем, че няма нищо по-страшно от смъртта(в случая душевна, която е още по-злокобна). А какъв е първородният инстинкт? Самосъхранение.
Променяйте се, това е прекрасно. Метаморфоризирайте се, бъдете по-добри, по-силни, по-честни, по-разумни, по-обичащи, по-свободни хора, но разпознавайте границата между това да бъдеш нов човек и друг човек.
Новите интереси водят до откриването на нови светове. Няма как да остана безпристрастна, не мога да не кажа, че изкуството променя най-драстично. Представлявайки огледало на света, то ни помага да откриваме собствени си грешки по един деликатен и директен начин. От друга страна разбираме за отрицателното, което се състои у нас несъзнателно и го променяме също по несъзнателен начин. Изкуството ни представя живота от друг ъгъл, слага ни очилата на съществуващото невъзможно, отвежда ни в непознати(а доста често и в нереални) светове, променя мирогледа ни. Променя ни като личности и ни усъвършенства в цялостното ни несъвършенство.
Променяме се, когато „срещнем” различните житейски ценности, като (например) вярата. Вярата в нещо ни крепи и провокира стремежа ни към постигане на целта. А до всяка цел трябва да се измине път, осеян с различни премеждия и, най-вече, уроци. Всяка стъпка оставя следа у нас, следите бавно се превръщат в белези, а един белег носи със себе си хиляди спомени. Научили урока се стремим да го използваме и колкото повече знаем, толкова повече се отдалечаваме от незнанието, което е заложено в човешката природа. Знанието е промяна.
Моля, всички на колене пред Нейно Величество – Любовта!
Няма начин да си останеш чукундур(ако си такъв по рождение), когато срещнеш човек, който преобръща целия ти свят с главата надолу и се вихри като ураган в малкото ти затворено съществуване(да, то е такова, защото прекрасните страни на живота са жестоко убивани от ежедневието). Излизаш от клалъфката си и разбираш, че си готов за нещо ново, нещо различно. Израстваш в духовен план и някак си светът ти се струва различен, по-хубав.
Променяме се всеки ден, но не го осъзнаваме. Грешката ни е там, че „дебнем” грандиозното събитие с надеждата, че то ще ни „измъкне” от стереотипа. Големи събития се случват всеки ден, но искаме повече помпозност, за да ги забележим. Вътрешното се страхуваме от промяната, но същевременно я желаем силно, защото знаем, че няма нищо по-страшно от смъртта(в случая душевна, която е още по-злокобна). А какъв е първородният инстинкт? Самосъхранение.
Променяйте се, това е прекрасно. Метаморфоризирайте се, бъдете по-добри, по-силни, по-честни, по-разумни, по-обичащи, по-свободни хора, но разпознавайте границата между това да бъдеш нов човек и друг човек.
Израстваме в изкуството, когато се стремим. Когато го развиваме, то нас развива, тогава с лекота дори летим. И вярно е, че преоткриваме се в него и себе си така градим. С отдаденост, а не от его, вглъбяваме се тихо и творим. И всяка трудност, дето се явява, не спънка, а стъпало е за нас - укрепва пътя и ни извисява, когато я приемаме без страх. В промяната животът разцъфтява, застоят смърт е, пустота. В промяната душата засиява и с трепет нов създава красота.
ОтговорИзтриване