(Честит празник?)
Отново
се задава оная, която е готова да се бори срещу общоприетото. Оная с онея
публикации и тъпия блог. Оная за к’ва се мисли?
Ами вие, мили дами, на възраст от 12 до 70+ години, за големи жени ли се имате? Ако с един стрък, сълзлив ред и таг в снимка на мацката “X” се чувствате жени, толкова по-зле за.... Ама все тая! Като знам, че носовете ви стигат до св. Петър през останалите 364 дена, единия 8-ми ще се наложи да го преглътна.
Жени, женствено е да носиш високи токчета и пола при -30˚C, да припадаш при роза, която изсъхва като всичко живо, да имаш pretty little black dress в гардероба си, да властваш над мъжа си, който: „Да, той ме обича, защото съм единствената за него и, ако му кажа, ще ми изглади сакото и ще ми изпере чорапите.”, да не излизаш от къщи без грим, защото: „О, Боже, ти си неподдържана!”, да се правиш на недостъпна и да се криеш мистериозно зад слънчевите очила, които, повярвайте ми, вършат прекрасна работа на прага на зимата в 18:00ч.
Мъже, мъжествено е да я изненадаш с букет на точно определена дата и да се скарате на следващия ден, да се сещаш, че без нея си за никъде само на 8-ми, да обсъждаш с „братята си” формите на тази и онази, докато твоята те чака за вечеря.
Жени: „Всички мъже са еднакви.”
Мъже: „Дайте ни причини, поради които да ви уважаваме.”
Не.
Не трябва.
Не е редно.
Не мога.
Не приемам.
Жени, имам само един чифт обувки на токчета, зимата нося ботуши с дебел грайфер; обичам кактуси; нося черни тениски(някои, от които на метъл групи) и обичам да нося черно в понеделник, вторник, сряда и... през цялото време; не обичам да изказвам мнението си често(не е нужно да коментирам „властването”); излизам от нас с торбички под очите(защото съм чела до късно), мастило по пръстите, зелени панталони, лилава блуза и кецове; играя хек; старая се да съм максимално близо до другите без значение пол, възраст; нося едни и същи слънчеви очила от няколко години насам, а зимата се увивам във всевъзможни пуловери, палта, защото, като да не повярва човек, студено е.
Мъже, чували ли сте за висящите градини на Семирамида? Защо се карате с жените се за воднистото кафе? Защо ги карате да ви чакат за вечеря?
Думи много, комуникацията липсва. Защо не отделяте време да си говорите за нещо по-различно от работата и кретена, който завива наляво от средна лента? Защо не говорите за онези други жени и мъже, които са оставили отпечатъци някъде, преди доста време? Защо не си говорите за красивото?
Аз, тази, която вчера беше облечена в черно от главата до петите и развяваше косата си под звуците на противна метъл банда, днес носеща син панталон със сиви кецове, обсъждайки „Теория на всичко” и утре – може би, пременена с бяла рокля и сандали, си позволи да оплюе поредния обичан празник. Защото ми стиска.
Стиска ми и ми харесва да се разкарвам по улиците не с дамска чанта, а с мешка на гърба. Да се смея гръмогласно на най-добрата ми приятелка заради поредното спъване. Обичам да подскачам глупаво в стаята си и да пригласям на Zaz или Rammstein.
Не съм готина. Странна съм. Харесва ми.
Искам да благодаря на Теодора Патронова, защото единствената свястна публикация, която видях днес, беше на нейната стена. От нея открих тази статия.
А Дез Маринков искаше да прочете това. Благодаря ти, че стигна до края. J
Благодаря ви, хора! На всички вас. Вдъхновявате ме.
Ами вие, мили дами, на възраст от 12 до 70+ години, за големи жени ли се имате? Ако с един стрък, сълзлив ред и таг в снимка на мацката “X” се чувствате жени, толкова по-зле за.... Ама все тая! Като знам, че носовете ви стигат до св. Петър през останалите 364 дена, единия 8-ми ще се наложи да го преглътна.
Жени, женствено е да носиш високи токчета и пола при -30˚C, да припадаш при роза, която изсъхва като всичко живо, да имаш pretty little black dress в гардероба си, да властваш над мъжа си, който: „Да, той ме обича, защото съм единствената за него и, ако му кажа, ще ми изглади сакото и ще ми изпере чорапите.”, да не излизаш от къщи без грим, защото: „О, Боже, ти си неподдържана!”, да се правиш на недостъпна и да се криеш мистериозно зад слънчевите очила, които, повярвайте ми, вършат прекрасна работа на прага на зимата в 18:00ч.
Мъже, мъжествено е да я изненадаш с букет на точно определена дата и да се скарате на следващия ден, да се сещаш, че без нея си за никъде само на 8-ми, да обсъждаш с „братята си” формите на тази и онази, докато твоята те чака за вечеря.
Жени: „Всички мъже са еднакви.”
Мъже: „Дайте ни причини, поради които да ви уважаваме.”
Не.
Не трябва.
Не е редно.
Не мога.
Не приемам.
Жени, имам само един чифт обувки на токчета, зимата нося ботуши с дебел грайфер; обичам кактуси; нося черни тениски(някои, от които на метъл групи) и обичам да нося черно в понеделник, вторник, сряда и... през цялото време; не обичам да изказвам мнението си често(не е нужно да коментирам „властването”); излизам от нас с торбички под очите(защото съм чела до късно), мастило по пръстите, зелени панталони, лилава блуза и кецове; играя хек; старая се да съм максимално близо до другите без значение пол, възраст; нося едни и същи слънчеви очила от няколко години насам, а зимата се увивам във всевъзможни пуловери, палта, защото, като да не повярва човек, студено е.
Мъже, чували ли сте за висящите градини на Семирамида? Защо се карате с жените се за воднистото кафе? Защо ги карате да ви чакат за вечеря?
Думи много, комуникацията липсва. Защо не отделяте време да си говорите за нещо по-различно от работата и кретена, който завива наляво от средна лента? Защо не говорите за онези други жени и мъже, които са оставили отпечатъци някъде, преди доста време? Защо не си говорите за красивото?
Аз, тази, която вчера беше облечена в черно от главата до петите и развяваше косата си под звуците на противна метъл банда, днес носеща син панталон със сиви кецове, обсъждайки „Теория на всичко” и утре – може би, пременена с бяла рокля и сандали, си позволи да оплюе поредния обичан празник. Защото ми стиска.
Стиска ми и ми харесва да се разкарвам по улиците не с дамска чанта, а с мешка на гърба. Да се смея гръмогласно на най-добрата ми приятелка заради поредното спъване. Обичам да подскачам глупаво в стаята си и да пригласям на Zaz или Rammstein.
Не съм готина. Странна съм. Харесва ми.
Искам да благодаря на Теодора Патронова, защото единствената свястна публикация, която видях днес, беше на нейната стена. От нея открих тази статия.
А Дез Маринков искаше да прочете това. Благодаря ти, че стигна до края. J
Благодаря ви, хора! На всички вас. Вдъхновявате ме.
П.П. Да
подаряваш всичко споменато само на 8-ми март е като да обичаш само на 14-ти
февруари. А да обичаш само тогава е като да се сещаш за Левски само на 3-ти
март. Все едно децата да са деца само на 1-ви юни. http://www.obekti.bg/chovek/17750
Няма коментари:
Публикуване на коментар