Преди малко, когато се прибирах, си вървях най-спокойно по влажната улицата. Изведнъж чух: "Наистина ли никой няма да ми помогне да я вдигна?!" Обърнах се и видях едно момиче, надникнах зад паркирана кола и видях друго момиче - припаднало. Веднага изтичах до тях, а първата още беше вцепенена и неразбиране се четеше в очите й, защо само аз се притекох на помощ? Един млад мъж погледна и едвам се довлачи до нас. Попитах какво става и разбрах, че момичето е бездомно, на 14 е и от 13 години е диабетичка. Втурнах се в отсрещния магазин и грабнах първия шоколад, който видях. Служителите там разбраха, излязоха с мен на улицата, дадохме й храна и й казахме, че ще извикаме бърза помощ, но тя: "Не, моля ви, недейте. Нямам документи и само ще ми създадете неприятности. Свикнала съм да се оправям сама."
Затова хора, следващия път, когато си помислите, че животът ви е ужасен, сетете се за другите, които с нищо не са заслужили съдбата си. И помагайте на онези в беда. Благодаря.
Няма коментари:
Публикуване на коментар