2012-та си отиде

Всяка година ни учи на нещо съществено. Повечето от нас предпочитат да ядат и пият на 31 декември без да си дават равносметка за това, което им се е случило. Не че аз не се забавлявам, но винаги на тази дата си казвам: „Чакай, към какво ще се стремя през новата година, ако не разбера докъде съм стигнала през старата?” И така в този кратък отрязък от времето, между застрашителните пуйка и вино, се спирам, затварям се в себе си и... си отдъхвам.
    2012г. ми предостави много теми за размисъл и ми показа, че човек трябва да оцелява напук на световната месомелачка. Накара ме да повярвам в най-ценните уроци, а именно житейските.
    Всеки миг трябва да живеем пълноценно и докрай, защото животът е по-кратък отколкото си мислим. Не трябва да се страхуваме от никого и нищо, защото страхът убива всичко прекрасно и ни оковава в плена на параноята. Ученето те затваря с химикал в ръка, писане и тесногръд стремеж към по-висока оценка. Учението разширява кръгозора ти и те освобождава. Не е редно да учим и да научаваме, а да СЕ учим и поучаваме. Не е редно да изивяваме и преживяваме. Просто да живеем!
    Провалът е по-важен от успеха, защото той ти дава по-ценен урок. Всеки може да бъде на върха, но не всеки може да оцелее в калта. Винаги по-силни са тези, които първо са паднали.
    Срещата със злото е по-важна от срещата с доброто. Злото без да иска подхранва твоята доброта и те насърчава в борбата за справедливостта.
    Вярата е по-ценна от религията. Религията те отправя към Богът – съвършенство, затваря те и те изсушава между страниците на Библията. Наказва те жестоко, ако си праведен, но някъде си сгрешил. Но тя е тази, която е готова да прости на престъпника. Тя е тази, която те кара да се примиряваш. Вярата ти дава свобода. Правù, каквото сметнеш за добре и се стремù към втрешно опознаване. Тя не наказва, а поучава. Изисква да повярваш независимо в какво или кого. Ако искаш, в самия себе си. „Вярата в нещо го кара да се случи” – Франк Лойд Райт.
    Бъди бунтовник и винаги се опълчвай на течението, не се оставяй на водовъртежа.
    Не се старай към съвършенство. То не съществува. „Перфекционизмът е суета” – Декланд  Доннеллан.
    Навсякъде пише: „Бъди себе си.”, ами ако това себе си не ти харесва? Не се  старай да промениш света и да посочваш грешките на другите. Опитай се да достигнеш до дълбините на душата си и започни собствената си промяна.
    Горещо се надявам, че 2013г. ще бъде по-добра, по-здрава, по-успешна, по-свободна, по-разбрана, по-мъдра и изпълнена с любов.
    Все пак, лицемерно ли ще е, ако кажа: „Благодаря ти, 2012-та.”?