А сега накъде? (2)

Вече все по-често се питам какво се случва с най-ценните неща в живота. И изобщо - кои са те? Има ли ги или всичкото е: “Налей ми една ракия!”? Живея си така с мисълта, че все още съществуват някъде, но едва ли в своята чиста форма.
    Свобода. Можем ли да бъдем истински свободни? Днес всички сме зависими от нещо и най-вече от “цивилизацията” – телевизия, интернет, телефон. “Вързани” сме за материалността, защото днес всичко се купува – приятелства, живот. Затова всичко губи стойността си.
    Справедливост. Нормално ли е хора с висше образование да са клошари, а пластмасови, кухи “барбита” да са милиардери? Справедливо ли е да убият детето ти, да се готвиш за погребение, а убиецът да се разхожда на свобода?
    Чест. Една от най-гнусните постъпки на света е да лъжеш. Да, чрез лъжа някои успяват да втълпят на другите своите “хубави” качества, такива, каквито не притежават. Дааа, ето какво означава “чест”.
    Дълг. “Обещавам ти”, обещания, обещания, провалени обещания. Като кажем дълг и се сещаме за изтеглени заеми и какво дължим на банката. Какво се случи с чисто човешкия дълг?
    Състрадание – лесно е да си с някого за ядене и пиене, но готов ли си да бъдеш неотлъчно до приятеля си и да му кажеш с чиста съвест “До теб съм.”? А най-страшното е, че има хора, които плачат заедно с теб. Но в същото време се радват на страданието ти.
    Надежда. Съществуваме и си правим илюзии, че може животът ни да се подобри. Уви, всичко, което получаваме накрая са разбити надежди и разочарования.
    Любов. Някои от нас се влюбват, а други просто обичат. Не е лесно да намериш точния човек днес, при положение, че гледаш най-често разхождащи се свободно по улиците клонинги. Изобщо съществува ли любовта фина и неопетнена в това техническо време?
    Може би се питате защо спрях вниманието си точно върху тези ценности. Вдъхнови ме мисълта на Чърчил: “Всички велики неща на този свят са прости и могат да се изразят с по една дума – свобода, справедливост, чест, дълг, състрадание, надежда.”
    Любовта ли? Няма как да я пропусна. Създадена е , за да бъде вечна, защото тя не е предмет, а чувство. Нищо, че хобито на модерния човек е да се подиграва с чуждите емоции.