Един дъждовен ден

    Един дъждовен ден... Не, не като всички други. Беше ден, в който дъждът започваше изведнъж и спираше също толкова ненадейно. Юнско денонощие, което би трябвало да ни накара да се замислим колко спонтанно се случва всичко в живота ни. Понякога ни се струва, че целият свят  тежи върху раменете ни и се е стоварил върху нас с цялата си лошотия, с всичките проблеми. Иска ни се да изкрещим и с вика да счупим онова, което пречи на съществуването ни, но нямаме сили. В един момент обаче осъзнаваме, че нищо не е вечно. Всичко се случва тук и сега. Всеки миг – откъс от вечността, ни залива с ураган от преживявания, идва и си отива като лятна буря, удавяща и същевременно пречистваща всичко по пътя си. Нима непрекъснато вали сняг? Нима непрекъснато ни залива дъжд? Нима съществува сезон, който не си отива? Нима има вик, който вечно кънти? А ще помниш ли сегашния си дребен проблем след 7 години?
    В живота ни се случват различни произшествия, но те са преходи, които ни отвеждат към нещо по-добро. Да, важно е в такива моменти да не губиш надеждата си, но е по-важно да намериш онази гледна точка, която да преобърне представите ти, за да не казваш: “Защо? Как? Ами сега?”, а: “Добре”. Защото всичко е добре щом като дишаш, виждаш, чувстваш. Старай се всеки ден да се приближаваш към човека, който искаш да бъдеш. Имай високи изисквания към себе си и се стреми към съвършенство с ясното съзнание, че няма съвършенство в този свят, пълен с недостатъци. Всеки ден се приближаваш към края си, но това не означава, че всеки ден умираш. Всеки ден трябва да се раждаш отново и отново.
    “Никога не проклинай нещо, което пада от небето.” – Елиф Шафак. Колкото и яростно да пада нещо от небето, то само ще те намокри. Това, което пада от живота може да те нарани, но всяка рана зараства, а всяка следваща те прави по-резистентен.
    Нищо не се случва без причина. Дори лятната буря има своя мисия... към теб.