неделя, 15 ноември 2015 г.

"Жалки и смешни сте" казаха ни те...

За първи път ме наричат "жалка" и "смешна", когато правя нещо от солидарност. Когато съм с ясното съзнание, че не помагам, но искам да покажа, че ме е грижа. "Жалка" и "смешна", защото получих SMS от приятелите ми, французи, които ми обясниха, че тази вечер всяко френско семейство ще постави запалени свещи на прозорците си. Искам да бъда "жалка" и "смешна" в очите ви, драги сънародници - националисти тип Волен Сидеров, които, обиждайки мен, обиждате всички останали държави по света, които са съпричастни към френската трагедия. С тези същите думи - "жалки" и "смешни", вие се подигравате, драги сънародници, с нещо, което може да се случи на вас, вашите семейства, вашите приятели, хората, които обичате. "Жалка" и "смешна" съм, защото не съм в армията, не знам как да боравя с оръжие, не знам как да се бия, не съм политик или обществена личност и не знам как да раздам правосъдие. Такава съм, защото съм франкофон по рождение и едни от първите ми думи бяха на френски език - на тях ме научиха баба ми и дядо ми. Да, ще продължавам да бъда такава и винаги ще виждате да пиша за Франция. А вие, драги сънародници, какво правите, когато разберете последните новини за терор и ужаси в някоя точка на света? Не публикувате ли във Фейсбук? А, да, забравих. Вие не сте "жалки и смешни", защото все по-добре се справяте във войната срещу тероризма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар