Да държим или да удържаме?

Мисля, че тероризмът не е действието, а резултатът. Резултат от омраза към "скучния" мир, "утопичната" любов, "смешното" състрадание. Омраза, която вече уби надеждата, защото всички знаем, че докато има хора, жадни за власт и кръв, ще има терор. Тези същите хора посегнаха на Европа - старият континент, където невъзможното е възможно, като например немците да не са мразени заради Втората световна война. Континентът, в който народите са приятели, които се шегуват помежду си, но се и подкрепят. Завидяха на Европа, защото тя умее да съчетава, ред, дисциплина, откровеност, взаимопомощ, уважение. Позволява ти да пътуваш, да не чакаш на граници, да общуваш свободно, независимо от политически принадлежности, религия, мироглед, националност. Студентите имат правото да учат, където и каквото пожелаят, подпомагани от стипендии. Европа - тази, която даде на света едни от най-великите личности, най-големите открития, най-завладяващите произведения. Епохи след епохи - културни, еволюционни. Толерантна беше тя, но сега толерантни ли са към нея? И не прозорливите европейци са виновни за това, а дърпащите конците на машината: "Елате, ние ще ви помогнем."
Искам да вярвам, че след време няма да се разхождам в стари градове с разрушени катедрали. Искам да вярвам, че ще откривам миризмата на френски багети, немска бира, италианска пица...
Готови ли сме да бъдем патериците на пострадалата Европа?
Възможен ли е по-добър свят, ако ние сме Атлас?