Париж, който познавам, и който обичам, е прекарал безсънна нощ, отново. Но се надявам безсънните му нощи тепърва да не предстоят. Гледам клипове в Интернет, снимани в квартали, в които не съм се разхождала, а съм летяла от радост, че съм там. Париж, за който писах преди два месеца, сега е окървавен за втори път. За втори път ще отидем и ще сложим запалена свещ на входа на Френския културен институт в София. Знаем, че не помагаме. Искаме, но не можем или не знаем как.
Тази вечер всяко френско семейство ще сложи на прозорците си запалени свещи в знак на солидарност към семействата на загиналите. Всички още дълго ще помним тази дата, а после ще станем свидетели на още по-кървави атентати. Да, убедена съм, че ще има още, защото това не е нито от вчера, нито от днес. Кои ще са утрешните герои? Какво завещаваме на историята и защо не се учим от нея?
Знам какво се случва.
Деца питат родителите си: „Мамо, защо тази жена носи забрадка? Това оръжия ли са? Ще се случи ли тук това, което се е случило в Париж? Какво викат онези хора? Тате, доброто винаги побеждава, нали? А защо нямаме вълшебни лампи, като онази на Аладин, за да си пожелаем всичко да е по-добре?” И сигурно родителите отговарят: „Не е прилично да питаш така за жената. Тя е мюсюлманка. Да, мамо, това са оръжия. Не, не се бой, няма да се случи. Не знам какво викат, ама и ти викаш, нали? Ето, трябва да говориш по-тихо. Да, тате, разбира се, че доброто побеждава. Ами, вълшебна лампа има само Аладин.” Родители, които се опитват да повярват на лъжите си. Които се страхуват повече от децата си. Които се надяват дъждът от въпроси да спре, защото провизиите им от отговори не са безкрайни като провизиите на терористите.
Хора, които викат „Аллах е велик!” и убиват други хора. Аллах един ли е? Или има много богове? Боговете разделени ли са на партии и държави? Дали Аллах и нашият Господ се бият? Ако е така, значи функциите на дявола са иззети от иконите, които целуваме. Ами ако Господ е един за всички? А дали всичко, което се случва не е наказанието Му за религиите, които създадохме? Религиите, които не само ни позволяват, но и ни задължават да убиваме.
Защо не мога да си представя свят без войни?
Тази вечер всяко френско семейство ще сложи на прозорците си запалени свещи в знак на солидарност към семействата на загиналите. Всички още дълго ще помним тази дата, а после ще станем свидетели на още по-кървави атентати. Да, убедена съм, че ще има още, защото това не е нито от вчера, нито от днес. Кои ще са утрешните герои? Какво завещаваме на историята и защо не се учим от нея?
Знам какво се случва.
Деца питат родителите си: „Мамо, защо тази жена носи забрадка? Това оръжия ли са? Ще се случи ли тук това, което се е случило в Париж? Какво викат онези хора? Тате, доброто винаги побеждава, нали? А защо нямаме вълшебни лампи, като онази на Аладин, за да си пожелаем всичко да е по-добре?” И сигурно родителите отговарят: „Не е прилично да питаш така за жената. Тя е мюсюлманка. Да, мамо, това са оръжия. Не, не се бой, няма да се случи. Не знам какво викат, ама и ти викаш, нали? Ето, трябва да говориш по-тихо. Да, тате, разбира се, че доброто побеждава. Ами, вълшебна лампа има само Аладин.” Родители, които се опитват да повярват на лъжите си. Които се страхуват повече от децата си. Които се надяват дъждът от въпроси да спре, защото провизиите им от отговори не са безкрайни като провизиите на терористите.
Хора, които викат „Аллах е велик!” и убиват други хора. Аллах един ли е? Или има много богове? Боговете разделени ли са на партии и държави? Дали Аллах и нашият Господ се бият? Ако е така, значи функциите на дявола са иззети от иконите, които целуваме. Ами ако Господ е един за всички? А дали всичко, което се случва не е наказанието Му за религиите, които създадохме? Религиите, които не само ни позволяват, но и ни задължават да убиваме.
Защо не мога да си представя свят без войни?
Няма коментари:
Публикуване на коментар