Какво следва?

И сега, когато ние хората, имаме всичко, за какво си струва да живеем? Имаме скорост по – бърза от тази на светлината. Имаме антиматерия, която пресъздава Божието творение. Имаме лекарства. Имаме техника, която ни събира, когато сме далеч един от друг, и която в същото време ни разделя, когато сме близо. За какво се борим? За какво живеем? Сега, когато сме по-свободни от всякога, когато можем да си позволим всичко. Всичко, а може би нищо. Вълнуваме се за пари, превърнали сме се в машини. Мислим прекалено много, но чувстваме прекалено малко. Изобретихме радиото, телефона, телевизора, компютъра, интернет, изобретихме неща, за които дори не си и метаехме. Открихме нови галактики, пътуваме и разкриваме нови светове. Въпреки всичко не пожелахме да се отправим към самите себе си. Не се сдобихме със силата да се владеем. Мислим, че сме велики, но всъщност продължаваме да грешим. Търсим съвършенството, а то дори не съществува. Казват ни какво да мислим и чувстваме, налагат ни мнения. Нека поне един път да бъдем такива, каквито сме. Нека се обединим, нека мечтаем. Създаваме нови неща, но не можем да пресъздадем природата. Не можем да се отделим от баналната матрица на измерението, в което се намираме. Всички чакаме края, не осъзнаваме, че идва ново начало. То зависи само от нас. Да се обединим, да поставим основите на новия свят. Свят , който се надявам да бъде изпълнен с доброта, надежда, мечти и мир. Нашият свят. Вярвам, че ще намерим по-добър път, за тази цел не трябва да бъдем хора, а човеци!