Из фейсбук са “плъзнали” възторжени слова и
поздравления за деня на народните будители. Различни картинки и доказателства
за техния принос. Несъмнено един народ трябва да се гордее с хората, които са
го “измъкнали” от тъмницата, но гордостта не се изразява само в празни думи.
Днес честваме този празник, уповавайки се историята, питам се какво ли ще
стане, ако историята, някой ден, трябва да се опре на нас? С какво ние
допринасяме за развитието на собствената си култура, духовност и
интелектуалната си еволюция? Според вас, поздравленията в мрежата от типа на:”Ne praznuvam Halloween, a denqt na narodnite bOditeli!” достойни
ли са за уважение? Някои биха казали:”Браво на младите, че се сещат за
празника”. Е, не мислите ли, че по-добре е да не напишеш нищо, отколкото да се
излагаш с правописните(не печатните!) си грешки и предпочитанието си да
използваш латиницата вместо кирилицата. Кой кого и в какво се опитва да
заблуждава? Че сме патриоти, които не уважават собствения си език. Че сме
родолюбци, а има такива между нас, които като чуят имената на Ботев и Левски
първо се сещат за футболните отбори. Че публикуваме неща от типа на:”Харесай
снимката на братята Кирил и Методий, ако знаеш кои са.” Това ли е днешното ви
разбиране на думата “патриот”? Ако е така, много жалко. Жалко, защото народ,
който не знае и не помни историята си, не е народ.
Моля, не приемайте написаното като критика. И след всичко, което казах, мисля,
че вече мога спокойно да честитя празника, най-вече на
учителите. Те сега са нашите будители, нищо, че не ги възприематe като такива.
Честит ден на народните будители!
Няма коментари:
Публикуване на коментар