вторник, 4 декември 2012 г.

Времето на капсулованите сърца


Не разбирам хората, които не се впечатляват от изкуството. Това е сякаш да не се интересуваш от живота. Изкуството е негово огледало. То не може да съществува без живота. А животът без изкуство щеше да е безсмислен. Все едно да капсуловаш сърцето си и да се надяваш на прекрасни мигове. Всъщност, давам си сметка колко от нас са "затворили" сърцата си. Става ми тъжно. Страшно.
Връзката между животът и изкуството е неразривна. Винаги е била и винаги ще бъде. Тя е тази, която посочва грешките ни по фин начин и ни кара да се замисляме, да задаваме въпроси, не да съществуваме, а да живеем.

Няма коментари:

Публикуване на коментар